Тревожност и депресия. Полезни насоки на психиатъра Виктор Франкъл

Тревожност и депресия – каква може да е причината, когато сме физически здрави

Според известния невролог и психиатър Виктор Франкъл има различни причини за тревожните разстройства и депресията. Според него когато няма физическа или психична причина за състоянието ни, може причината да е духовен проблем. Подобни проблеми са например напрежението от изпълена с конфликти съвест, екзистенциална криза, загубата на смисъл, липсата на опори в живота, невъзможността да действаме според ценностите си. В практиката си той наблюдава много случаи на хора, които под стреса на подобни преживявания се разболяват от привиден вегетативен синдром и получават неприятни симптоми в същата степен, в която тези с тревожно разстройство или депресия, предизвикани от физически или психични причини.

Човекът, страдащ от подобни състояния на тревожност и депресия, трябва да е много внимателен да не получи погрешна интерпретация на своя проблем, особено сега, когато все по-голям брой хора се обръщат към психиатър или психолог не с психични проблеми, а за помощ заради човешки проблеми. За тях е важно те да предизвикват психотерапия, която има за начална точка духовното измерение. Според Виктор Франкъл психиатрите, невролозите и психолозите трябва да са изключително внимателни, за да не диагноситицират човешки проблем като екзистенциланата криза, загубата на смисъл, липсата на опори в живота, неудовлеворените ценности – като психична болест. Също така, ако психотерапевт или психолог пренебрегват специфично човешкия проблем, може да допринесат за развитието на тревожността.

Какво е духовното измерение според Виктор Франкъл

Виктор Франкъл разделя човека на три измерения – соматично (физическо), психично и духовно. Според него основната разлика между духовното и другите две измерения е, че само на духовното измерение същестуват свободата, отговорността и съвестта. Макар че хората са детерминирани на соматично и психично равнище, той утвърждава, че човекът като духовна същност притежава „дръзката сила на духа“, способността да заеме свободна позиция по отношение на своята съдба и нещата, които му се случват във всеки момент. То е истински човешкото измерение, защото то е това, което ни разграничава от животните.

Човекът като духовно същество не може да се разболее, но духовното взаимодейства със соматичното и психичното. Например възприеманата липса на смисъл в живота може да допринася за развитието на неврози (като тревожни разстройства или депресия) точно както силното чувство за смисъл може да е психохигиенно и да се съпротивлява дори срещи соматичните болести и да благоприятства оздравяването.

Как да се справим с тревожност и депресия, предизвиквани от духовен проблем

Според Виктор Франкъл един от методите, които човек може да приложи, е това, което той нарича „отиване отвъд себе си.“ Именно тази способност прави човека човек. Тя бележи фундаменталния антропологичен факт, че човешкото съществуване винаги е насочено към нещо, което е извън човека – към нещо или някой. Например смисъл, който трябва да се реализира или междуличностно отношение, което човекът осъществява. Хората стават наистина хора и са напълно себе си само когато – издигайки се с предаността към една задача, в служенето на кауза или от любов към друг човек – отиват отвъд и забравят себе си.

Той дава примера с човешкото око, чиято задача да вижда света може да се постигне само доколкото то не може да вижда себе си. Защото кога окото вижда нещо от себе си? Когато е болно. Когато страдам от катаракта и виждам облак или страдам от гаукома и зрението ми е заобиколено от оцветена в цветовете на дъгата севтлина, тогава окото ми вижда нещо от себе си, тогава то възприема нещо за болестта си. В същата степен е нарушена и способността ми да виждам.

Без въвеждането на отиването отвъд себе си в картината на човешката природа, която рисуваме, ще се изправим пред масовите неврози днес без разбиране. Днес хората по принцип вече не са сексуално, а екзистенциално фрустрирани. Днес хората страдат по-малко от чувството на малоценност, отколкото от чувство за безсмислие.

Насоки за лечение на тревожност и депресия на Виктор Франкъл

При тревожните разстройства многократно можем да наблюдаваме компулсивно самонаблюдение и изпреварващата тревожност (тревожността от възможността да се появи тревога или страх от самия страх). Те създават порочен кръг, който може да изключително труден за преодоляване. Постоянното самонаблюдение води до едно вторачване в негативното, а това вторачване и очакване на негативното може да предизвиква т.нар. самосбъдващо се пророчество. Отделно изпреварващата тревожност в един момент може да е основната причина, поради която да не успяваме да преодолеем тревожните състояния, защото тревожността от самата тревожност, притеснението, че отново ще се случи епизод на тревога или паника, довеждат до тяхното случване.

Според Виктор Франкъл в тези моменти хората трябва да практикуват отиване отвъд себе си. Например да се насочат към някаква цел или смислена дейност в своето ежедневи. Защото според него хората не съществуват заради наблюдаването на себе си и размишляването върху собственото его; те съществуват по-скоро, за да се жертват, да се откажат от себе си, с разбиране и любов да отдадат себе си.

Не е задача на духа да наблюдава и съзерцава себе си. Същността на човека е „насочеността към“ и „навън“, независимо дали към нещо или някого, към работа или към друг човек, или към идея. Само доколкото сме осъзнати в това отношение, ние сме екзистенциални. Само доколкото хората са духовно с нещо или с някого, са хора със себе си.

Излизане от порочния кръг на тревожните и натрапчиви мисли

Хората с тревожни разстройства биват измъкнати от порочния кръг на собствените си натрапчиви мисли, когато и до степента, в която се научат да отклоняват вниманието си от симптомите и да се насочват към нещо друго. Колкото повече страдащите от тревожност поставят нещо на преден план в съзнанието си, нещо, което може да направи живота им смислен и да го превърне в такъв, който си струва да се живее, толкова повече намаляват неприятните симптоми.

Често е много по-важно първо да се фокусираме върху отстраняването на вниманието от симптомите, т.е. човек да се насочи към конкретна задача, която е важна за него, отколкото да търсим комплекси и конфликти като възможен начин за облекчаване на симптомите. Защото не чрез съзерцание на себе си или чрез съзерцание на егото, нито чрез позволяване на мислите да се въртят в кръг около нашата тревожност, можем да се освободим от тази тревожност, а по-скоро чрез себеотдаване, чрез отказа от себе си и посвещаването на достоен обект или смисъл. Това е тайната на цялото ни фомиране на себе си и никой не го е изразил по-уместно от Карл Ясперс, когато казва на хората, че те „стават хора, като се отдадат на другия“, и когато завършва с думите: „Хората са това, което са, чрез нещата, на които се отдават.“

Статията е съставане по откъси от книгата „Виктор Франкъл. Теория и терапия на психичните разстройства“. Ако имате въпроси по темата или желаете да вникнете в детайли може да си закупите книгата или да ми пишете във фейсбук месинджър.