Как се лекува тревожно разстройство според Карл Юнг

Как се лекува тревожно разстройство

Как се лекува тревожно разстройство? Това е въпрос, който вълнува много хора, особено сега, когато в световен мащаб има бум на тревожността, а всеки има поне един приятел, който е преживявал паник атака. Затова в тази статия реших да представя идеите на Карл Юнг относно това как се лекува тревожно разстройство. Статията е съставена по видео на Academy of Ideas. За по-пълна представа относно тревожните разстройства и методите за справяне, може да се включите в онлайн лекциите

„Как да се справим с тревожността и паник атаките“

Тревожното разстройство е сигнал, че трябва да направим промяна

Един от основните приноси на Юнг в разбирането защо се появяват тревожните разстройства е идеята, че чрез тях психиката се опитва да се саморегулира и полага усилия да възстанови своя баланс. Също така според него съвременната тенденция медикаментозно да се потискат симптомите на тревожното разстройство, без да се търси причината за неговото появяване, е неефективна стратегия за лечение. Той твърди, че преди да се „отървем“ от него, трябва да разберем защо се е появило – какво означава, на какво трябва да ни научи и каква е целта му. Най-често тревожното разстройство е сигнал, че е необходима промяна в моделите ни на мислене и начина ни на живот. Ако не обърнем внимание на конкретната промяна, която трябва да осъществим, а само потискаме симптомите, сами блокираме развитието си и ограничаваме възможностите за справяне с неприятното състояние.

За да разберем каква конкретно е тази промяна, трябва да разгледаме една друга идея на Юнг. Той вярва, че всеки от нас има определени житейски задачи и конкретни етапи, през които трябва да премине. Те са следствие на еволюцията, развитието на обществото и културата, инстинктите и природата ни. Подобни задачи могат да бъдат преминаването от деството в зрелостта, еманципирането от родителите, желанието за продължаване на рода, потребността от социализиране, желанието за създаване на семейство, мотивацията да имаме пълноценна работа, нуждата да живеем смислено.

Тревожното разстройство е регрес към инфантилни модели на адаптация

Според Юнг сме естествено предразположени към осъществяването на тези задачи и цели. Но както имаме тази естествена склонност към постигнато им, така и в природата ни са заложени неща като инертност и самосаботиране. Понякога имаме силно нежелание към полагането на волеви усилия и може да се отдадем на пасивност, докато обстоятелствата не ни заставят да действаме. Ако можем да надвием тези склонности и проявим кураж да се изправим срещу житейските задачи, тогава успешно си проправяме път през живота и се развиваме пълноценно и здравословно. Но ако леността и инертността ни надвият, пренебрегваме тези задачи и при някои това може да доведе до тревожно разстройство.

Може да се оттеглим от разрешаването на житейските задачи поради различни причини като например обективна невъзможност да се справим с тях, субективно заблуждение относно способностите ни или тяхното пренебрегване, защото приоритизираме нещо второстепенно. Когато се случи подобно нерешаване на актуалната задача, започва вътрешен конфликт и постепенно „изоставаме“ от живота. Но животът не търпи застой – ако не вървим напред, имаме тенденцията да се връщаме към по незрели или както ги нарича Юнг, инфантилни модели на адаптация. Тази регресия е това, което предизвиква симптомитете тревожност, страх, обсесивни и натрапливи мисли, депресивни състояния. Колкото повече стоим в това състояния на конфликт, толкова по-неадаптивни се чувстваме. Така попадаме в омагьосан кръг, в който оттеглянето от живота води до регресия, а регресията води до съпротивление срещу живота.

Как се лекува тревожно разстройство – насоките на Карл Юнг

Както вече споменахме, за да преодолеем тревожното разстройство е необходимо да направим промяна. Ето три по-конкретни стъпки, предложени от Юнг, с които да започнем:

Първата стъпка е честно пред себе си да признаем през какъв етап преминаваме, без да се заблуждаваме и да бягаме от слабостите си, от трудностите или да обвиняваме другите и обстоятелствата. На тази стъпка трябва да се приемем такива каквито сме. Дори да ни се вижда трудно да бъдем искрени и да признаем положението си, подобна крачка действа освобождаващо. Енергията, която сме влагали в усилието да неприемаме случващото се, може да се пренасочи към справяне и предприемане на необходимите действия.

Втората стъпка е да осъзнаем до какви последствия може да се стигне, ако тревожното разстройство продължи. Това е важно, защото в първите етапи на симптомите може да смятаме, че бихме могли и с тях да живеем сравнително добре. Така в наша цел се превръща не цялостното възстановяване, а туширането на симптомите. Но това води до задънена улица, защото отложените житейски задачи, които са ни довели до тревожното разстройство, може да са били нещо „малко и незначително“ в началото, но с времето може да се получи лавинообразен ефект. Така все повече ще се стеснява зоната ни на спокойствие. За Юнг е важно на тази втора стъпка да осъзнаем, че възстановяването може да отнеме време и усилия, но алтернативата е много по-неприятна.

Третата стъпка се състои в предприемането на действия. Това означава да излезем от пасивната позиция и да се активизираме. Промяната в нагласата е много важна, но след това трябва да осъществим промяната. Да започнем да участваме в живота – да взимаме решения, да поемаме отговорност, да действаме. Дори и да нямаме стопроцентова сигурност или яснота, трябва да се изправим пред задачите, които сме избягвали. Важното е отнякъде да започнем. Може да помислим за качество, което трябва да усъвършенстваме или умение, което трябва да развием. Не е важно каква точно ще е първата крачка, но тя ще бъде мост от вътрешния конфликт с различните притеснения, страхове към живота.

Това са първите стъпки за лечение на тревожно разстройство, които Юнг препоръчва. Те ни водят по пътя на съзряването и откриването на нови възможности и модели на мислене и поведение. ТПредприемайки ги, ще бъдем от хората, които успешно са се вслушали в посланието на тревожното разстройство за постигане на по-пълноценен живот.

Ако статията ви е била интересна и желаете да споделите нещо или да зададете въпрос, може да ми пишете във фейсбук месинджър тук.