Тази статия е съставена от откъси от книгата на невролога и психиатър Виктор Франкъл „Теория и терапия на психичните разстройства“. Избрал съм текстове, обясняващи механизмът на изпреварващата тревожност, който може да доведе до паник атаки и засилване на състоянията на тревожност и страх. В края на статията има ѝ описан случай на излекуван човек, от който може да получите ценна насока как да се справите с вашите моменти на тревожност и страх.
Ключовият механизъм, поддържащ нашата тревожност и страх
Много често при страдащите от паник атаки и тревожни състояния се наблюдава т.нар. изпреварващата тревожност. Този механизъм на изпреварващата тревожност е познат на практикуващия лекар: симптомът генерира съответната фобия, въпросната фобия подкрепя симптома, а симптомът, подкрепен по този начин, затвърждава още повече страха на пациентите от връщането на симптомите. Това води пациентите да се самозатварят в образувалия се порочен кръг – те се омотават в него като пашкул.
Един клиничен случай може да осветли всичко това. При нас дойде млад колега, страдащ от хидрофобия (страх от изпотяване). По природа беше вегетативно нестабилен. Един ден протегнал ръка, за да се ръкува с висшестоящ, и забелязал, че започнал видимо да се изпотява. Следващия път, когато бил в подобна ситуация, очаквал, че ще започне да се изпотява, и изпреварващата тревожност сама по себе си предизвикала тревожното изпотяване, и така порочният кръг бил затворен: хиперхидрозата провокирала хидрофобията, а хидрофобията подкрепила хиперхидрозата.
Този пример на изпреварваща тревожност дава ясно да се разбере, че страхът прави реално това, от което човекът се страхува. С други думи, както поговорката гласи, че желанието е бащата на мисленето, така и страхът е майката на събитието, а именно на събитието болест. Това най-малкото е вярно за изпреварващата тревожност. Често часът на неврозата удря само, когато изпреварващата тревожност поеме контрола върху процеса.
Кое предизвиква най-голяма тревожност и страх?
Кое е това, което се очаква с най-голям страх при изпреварващата тревожност? Първо, трябва да се спомене, че нашите невротични пациенти очевидно са съгласни с Рузвелт, който в контекста на един от своите прочути „разговори край огнището“ казва: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“ И наистината, самата тревожност принадлежи към нещата, които обикновено предизвикват най-силен страх у хората. В специалния случай на изпреварващата тревожност можем да говорим и за очакване на тревожност. Самите пациенти обаче често говорят за страх от тревожност. Те имат тревожното очакване за връщане на тревожния пристъп, който някога са преживели.
Страхът от тревожността представлява усилващо явление. В крайна сметка всъщност не тревожността сама по себе си е това, от което нашите пациенти се страхуват. Ако потърсим причина защо се страхуват от тревожността, многократно се оказва, че те се страхуват, че тревожната възбуда може да има вредни „последици“ за здравето им. Има най-вече три неща, върху които тяхната тревожност се фиксира: че може да колабират на улицата заради самата възбуда или вследствие на сърдечен инфаркт, или поради мозъчен инсулт. С други думи, зад страха от тревожността в зависимост от случая стои фобия от припадък, фобия от инфаркт или фобия от инсулт.
Всички те са причина за страха от тревожност. Какъв обаче е резултатът от него? Поради страха от тревожност хората започват да бягат от тревожността. Те го правят – парадоксално – като остават у дома, защото имаме работа с първия от моделите за реагиране – модела на реагиране чрез агорафобия.
Кои наши действия, допринасят за тревожност и страх
Разграничаваме три модела на патогенни реакции. Първият може да се опише по следния начин. Пациентът реагира на даден симптом със страха, че може да се появи отново, т.е. с изпреварваща тревожност, и тази изпреварваща тревожност наистина води до повторно проявяване на симптома на повърхността – събитие, което просто потвърждава първоначалния страх на човека.
В определени случаи нещото, заради което човекът е толкова тревожен, че ще се появи отново, може да е самата тревожност. В такива случаи нашите пациенти говорят съвсем спонтанно за „страх от страха“. И как е мотивирана тази тяхна тревожност? Обикновено те се страхувът от инфаркт, припадък или от мозъчен инсулт. Как обаче реагират на страха си от страха? С бягство. Те например избягват да напускат дома си. В действителност агорофобията е парадигмата на този пръв модел на невротичната реакция.
Какво да направим, за да спрем изпреварващата тревожност
В случая с невротичния страх от страха имаме работа със страх от нещо анормално. Е, какво би станало, ако свържем желанието с нещо анормално, като по този начин сложим точка на неврозата. Какво би станало, ако подтикнем и инструктираме хората с фобия да направят опит да пожелаят точно това, от което се страхуват (дори ако това стане само за момент). Какво би станало, ако аз като човек с агорафобия „настоятелно“ пожелая припадък? Когато успеят в парадоксното възнамеряване на онова, от което се страхуват, тази психотерапевтична мярка има изумителен благотворен ефект върху пациентите с фобия. В момента, в който пациентите се научат да позволяват на парадоксното намерение да заеме мястото на тревожността, вятърът от платната на техния страх е отнет.
Нека се върнем към примера с младия колега, страдащ от тежка хидрофобия. Той беше инструктиран от нас да възнамерява „да се изпоти така, че да потекат вадички“ пред човека, когото среща. „До този момент успях да излея един литър – трябвало да си казва – но сега ще излея 10 литра пот!“ Резултатът? След като беше страдал четири години от тази фобия, той най-накрая успя напълно да се освободи от нея за една седмица на базата на метода, който му показахме по време на една-единствена сесия.
Случаи на преодоляване на тревожност и страх с парадоксално намерение
Нека разгледаме друг клиничен случай. Мари беше лекувана във Виенска неврологична поликлиника от д-р Кокурек. В основата на клиничната картина беше спазматичното сърцебиене. С него бяха свързани тревожност и „чувство като че ще припадна“. След първите пристъпи на сърцебиене и тревожност възникнал страхът, че те може да се върнат, при което пациентката отново имала сърцебиене. В частност тя се страхуваше, че ще колабира на улицата или ще получи мозъчен инсулт. Пациентката беше посъветвана от д-р Кокурек да си казва „Сърцето ми ще спре да бие. Ще се опитам да припадна на улицата.“ Беше ѝ препоръчано системно да търси ситуации, които са ѝ неприятни, а не да ги избягва. Две седмици след първоначалното лечение пациентката сподели: „Чувствам се много добре и нямам почти никакво сърцебиене. Тревожните пристъпи напълно изчезнаха.“ Седемнайсет дни след изписването заяви: „От време на време имам сърцебиене и си казвам: „Сърцето ми трябва да бие още по-ускорено.“ Тогава сърцебиенето изчезва…
Ако желаете да научите повече за метода на пародоксалното намерение, може да ми пишете във фейсбук. На разположение съм за въпроси, коментари или впечатления относно статията.
За повече насоки може да се запишете за лекциите „Как да се справим с паник атаките и тревожността“ – https://fb.me/e/1FkZ8huhq
Прочетете още:
Тревожност и депресия. Полезни насоки на психиатъра Виктор Франкъл
Виктор Франкъл „Отчаянието е страдание, лишено от смисъл“
Be First to Comment