Д-р Франкъл, каква е разликата между хората, които могат да се издигнат над проблемите и тези, които биват сломени от тях?
Разграничаващият фактор е решението. Свободата на избора. Свободата да вземем решение. Нагласата „ще се опитам да го направя по един или друг начин, независимо от обстоятелствата, които само привидно обуславят моето поведение. Искам да действам свободно, като акт на отговорно човешко същество. Искам да действам в акорд със средата, използвайки и знаейки каква е действителността, но също така и независимо от нея, въпреки лошите условия.“
Точно това може да се наблюдава в екстремните ситуации на стрес или под трагични и тежки условия. Помислете например за хора, прекарващи години като затворници във военни и концентрационни лагери. Има изписани десетки психиатрични материали за тях. Това е нещото, което трябва да се признае – хората са свободни. Ако наблюдавате или изучавате живота на подобни хора по един отстранен, изцяло емпиричен и статистически начин, се създава впечатлението за тях като за „нещо“, вместо за „някой“, което е изцяло детерминирано и обусловено. Но това е повърхностно възприемане, което пропуска свободата и отговорността, които имат. Отговорността за тях самите. Отговорността да направят нещо или някой от себе си.
Значи вашата основна философия е, че животът има смисъл под всякакви условия, но как може изпаднал в отчаяние и безнадежност човек да открие този смисъл?
Нека ви представя една по-различна и странна дефиниция на отчаянието. Това, което аз твърдя е, че отчаянието може да бъде обяснено с математическо уравнение: „Отчаяние = Страдание – Смисъл“ (англ. Despair = Suffering – Meaning), отчаянието е страдание, лишено от смисъл. Докато индивидът не може да открие смисъл в своето отчаяние, той е предразположен към по-голямо страдание. Този, който не открива смисъл в страданията е предразположен да изпадне в отчаяние и безнадеждност. Но в момента, в който успее да открие смисъл в страданието, може да го превърне в постижение. Тогава трагедията може да се обърне в личен триумф. Но той трябва да знае си даде отговор на въпроса „Защо?“, а след това и на „Какво трябва да направя с него?“. Но в днешно време е много трудно човек да намери въобще какъвто и да е било смисъл. Хората не виждат смисъл в нищо. И въпреки, че знаят чрез какво да живеят и как да преживяват, не откриват за какво да живеят.
Какъв е отговорът на въпросите „Защо на мен?“, „Защо това се случи точно на мен?“
Това е въпрос, на който никой психиатър или учен не може да отговори. Но аз не бих споделил мнението на Сартр, който твърди, че трябва да приемем и с кураж да се изправим пред абсолютното безсмислие на живота. Според мен това, което трябва да приемем, е невъзможността ни като човешки същества да проумеем по един интелектуален, рационален начин съществуващия абсолютен смисъл. Това е единственото, което трябва да приемем. Но все пак може да вярваме в абсолютния смисъл. Но да доведе човека до подобно разбиране, да изгради у него подобна вяра е по-скоро работа на теолог, отколкото на психиатър.
Кажете ми в каква степен смятате, че имаме избор по отношение на нещата, които ни се случват?
Нашата свобода е крайна и ограничена свобода. Това означава, че човек никога не е изцяло освободен от условията, независимо дали са биологични, психологически или социални. Но абсолютната свобода остава винаги запазена за нас. Това е свободата да заемем позиция по отношение на всевъзможните условия, които могат да ни конфронтират. Как ще реагираме на условията, които е невъзможно да бъдат променени, зависи от нас. Ако не можем да променим дадена ситуация, свободата, която ни остава, е да променим отношението си към нея.
Д-р Франкъл дайте ми пример за смисъл, който може да се извлече от безнадеждна ситуация, изпълнена с отчаяние.
Преди време получих писмо на човек, който на 17 години претърпява инцидент и остава парализиран от врата надолу. В него той разказваше: „Счупих си врата, но това не ме пречупи. В момента съм безпомощен. И тези последствия ще останат с мен завинаги. Но аз не се отказах от образованието си. Поради своята собствена безпомощност, се посветих на това да помагам на другите хора. Искам да стана психиатър, за да помагам. Сигурен съм, че моето страдание ще е ценно и ще увеличи способността ми да разбирам хората и да им помагам.“ В последствие поканих този да представи своя лекция на третата световна среща по Логотерапия в Германия. Той пристигна на своя инвалиден стол от Америка и представи темата „Дръзката сила на човешкия дух“, завършващото изречение на която гласеше: „знам, че това е вярно, защото този човек бях аз.“
Понякога изглежда сякаш някои хора имат много по-тежък товар, отколкото другите. Не им ли се случва в един момент да се замислят и да си кажат „Колко още ще мога да откривам смисъл в това?“
Няма да повярвате, но има статистически и изцяло емпирични данни, показващи, че хора, които са изправени пред смъртта, знаещи, че скоро ще напуснат телата си, показват наличието на повече смисъл, отколкото средностатистическия човек. Сещам се за историята на едно седемнадесет годишно момиче, което е изцяло парализирано, можещо единствено с клечка в устата да натиска клавишите на пишеща машина. Тя по цял ден чете вестници и гледа телевизия и когато попадне на хора в трагична ситуация, започва да им пише писма, в които им предоставя успокоение и подкрепа. А тя има висока степен на достоверност, повярвайте ми. Човекът, който ми сподели за нея каза, че тя е изпълнена с увереност и има усещане за необятен смисъл в живота си. Докато други в много по-добри условия се самосъжаляват и не живеят пълноценно, защото са фрустрирани. Хванати са в екзистенциален вакуум и в усещане за безсмислие и празнота. Още пред 1955 г. писах за това, но сега нещата са още по-сериозни.
Това означава ли, че за да се открие човек смисъла е необходимо да преживее страдания?
Не бих казал, че е необходимо. Това което казвам е, че смисълът може да се открие под всякакви житейски условия, дори и в най-тежките и ужасните. Дори в ситуации, които не можем да променим. Дори където източника на страдание не може да бъде премахнат…
Цялото интервю може да гледате на английски тук: openculture.com
Прочетете още:
Петър Дънов за смисъла на страданията
Мъдростта на лечителя Петър Димков
Готов ли си за решения?
Be First to Comment