Изследвания показват, че в един обикновен разговор човек прекарва около минута в оплакване. Интересен експеримент е да направим равносметка колко често ни се случва на нас и кои са нещата, които предизвикват нашето недоволство и желание да се оплакваме. Ако открием, че като цяло се оплакваме рядко – супер, но ако видим, че влизаме в оплаквателен режим често през деня, би било добре да се замислим за промяна, защото подобно поведение може да предизвика усещане за безпомощност, ниско самочувствие, потиснато и негативно състояние и може да се поставим в позицията на жертви.
Хората, които се оплакват, се делят на три категории:
Оплаквачи, търсещи внимание: Те винаги споделят как при тях нещата са по-зле, отколкото при другите хора. Търсят някой, който да им обърне внимание, да им каже, не е така.
Хронични мърморковци: Те живеят в постоянно състояние на оплакване. Ако не го изразяват, със сигурност си го мислят и вътрешно се тормозят. Психолозите определят това поведение с термина „руминация“ – повтарянето на една и съща мисъл или проблем, без достигането до някакво заключение и удовлетворяващ завършек. Този процес е пряко свързан с тревожността и депресията.
Оплаквачи с ниска емоционална интелигентност: Те не се интересуват от чуждата гледна точка, чувства и мисли. Възприемат човека просто като обект, върху който могат да изсипват всичката си негативност.
Какво ни кара да се оплакваме?
Мозъкът ли е виновен за склонността да се оплакваме и да търсим негативното? Изследователите казват „Да“. На нас еволюционно ни е заложено да се фокусираме повече върху негативното. Изследванията показват, че негативните стимули се възприемат по-лесно и по-бързо и провокират по-голяма мозъчна активност, отколкото същите по сила позитивни стимули.
Също така мозъкът ни обича ефикасността. Когато повтаряме едно и също поведение, нервните клетки се свързват, за да улеснят потока на информацията и последващото извършване на поведението. Така дадено действие се атвоматизира и може дори да не забележим, че го правим. Кой би искал да има временен мост, който всеки път да поставя, когато трябва да пресече реката. Много по-логично е да се построи постоянен. Това правят и невроните – те се обединяват, създавайки все повече връзки помежду си. Така в един момент човек се научава да забелязва негативното много по-лесно от позитивното, дори и да има обективни причина да е обратното. Да се оплакваме става нормалното ни поведение, което променя възприятието ни за света.
Как се променя мозъкът на хората, които често се оплакват и мрънкат?
Освен всички негативни ефекти от оплакването като влошаването на ментално-емоционалното ни състояние, интересен и малко плашещ факт е, че оплакването повлиява негативно нашия мозък. Учени от Станфордския университет откриват, че оплакването води до смаляване на хипокампуса – мозъчният център, който взима участие при решаването на проблеми, паметта, логическото мислене. Наблюдава се редуциране на невроните и се променя начина, по който сивото вещество в мозъка обработва информацията.
Защо се случва това?
Изследователите смятат, че това неблагоприятно въздействие се причинява заради стреса, който преживява организма ни, когато се оплакваме. Освен промяната в начина на мислене, негативните емоции и програмирането да откриваме само негативното, когато се оплакваме се отделя стресовия хормон кортизол. Кортизолът включва стресовата реакция „борба-или-бягство“ – което може да доведе до учестен пулс, сърцебиене, задушаване, повишено кръвно налягане. Също така този постоянен стрес може да отслаби имунната система и да ни направи предразположени към висок холестерол, проблеми с храносмилането, проблеми със съня, сърдечни проблеми и др. Но освен всичко това, стресът влияе и на дейността на мозъка. Данни от изследвания показват, че се увреждат и невронните мрежи в хипокампуса.
Какво да направим?
Изследванията показват, че един от най-ефективните начини за справянето с негативната нагласа и оплакването.са медитацията и практикуването на майндфулнес. Повече за това как да медитирате може да прочетете в тези статии:
Медитация – сто научно доказани ползи
Как да медитираме + научно доказан метод, редуциращ симптомите на депресия и тревожност с 40%
Също така, ако статията е провокирала въпроси, искате да споделите коментар или желаете по-конкретна насока, може да ми пишете във фейсбук месинджър.
Източник: www.talentsmart.com
Be First to Comment