Лечение на ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство) - нови изследвания - психолог Даниел Троев

Какво е обсесивно-компулсивно разстройство?

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) е едно от най-разпространените психични заболявания, което се третира трудно от стандартните подходи. Медикаментите и поведенческата терапия за много хора са само частично полезни.

Докторът и психолог Джефри Шварц развива ефективен метод за лечение, базиран на

невропластичността, който успешно помага не само на тези с обесивно-компулсивно разстройство, но също така и на хората с повече ежедневни грижи, започващи да се тревожат за нещо и не можещи да спрат въпреки, че знаят, че няма основателна причина. Този метод може да помогне и на хора, „залепени“ към грижите и притесненията и на тези, водени от неприятни навици като компулсивното гризане на нокти, дърпане на косата, хазарт и преяждане. Също така лечението е ефективно при някои форми на обсесивна завист, употреба със субстанции, компулсивно сексуално поведение и при крайна загриженост относно това какво мислят другите за нас, непълноценна представа за себе си и проблеми със самочувствието.

Прочетете още: Консултации и психотерапия за справяне с ОКР

Шварц достига до първите си прозрения за OKР, сравнявайки сканирани снимки на мозъците на хора с ОКР и на тези без. След това използва тези прозрения, за да развие своята нова форма на терапия. След това проверява ефективността на новото лечение чрез мозъчно сканиране на пациентите си преди и след психотерапията. Резултатите показват, че мозъците им се нормализират от лечението.

Какво се случва в мозъка ни при обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Когато нямаме ОКР, като направим дадено действие, което възприемаме като грешка, в мозъка ни се случват 3 неща:
1. Получаваме специфично чувство, че се сбъркали, че сме допуснали грешка, това неприятно усещане, че нещо не е наред.
2. Пробужда се чувство на тревожност, притеснение, страх. Тези негативни емоции и тревожност ни подтикват към действие, с което да поправим грешката.
3. Когато извършим действието и поправим грешката, се променя активността в мозъка. От емоционалните центрове, които отговарят за тревожността и притеснението, се превключва към другите центрове, като така ни се позволява да преминем към следващата мисъл или действие. Продължаваме напред и чувството на тревога и притеснение изчезват.

Но мозъкът на хора, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство не успява да изпълни третата стъпка – не може да превключва и „не обръща страницата.“ Въпреки че си е поправил „грешката“ (измил e микробите от ръцете си, извинил се е, че е забравил рождения ден на свой приятел, изкъпал се е, проверил е дали е заключил и т.н.), той продължава да изпитва силна тревожност, напрежение и страх и обсесивната мисъл остава. Неговата автоматично превключване не работи и чувството за грешка и дори неговата тревожност могат да станат по-интензивни.

Неврологично обяснение за обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

От невронауката и медицината знаем, че три части от мозъка отговарят за обсесивните мисли. Забелязваме грешките си и нещата, които не правим, както трябва, с нашата орбито-фронтална кора, част от фронталния лоб от долната страна на мозъка, точно зад очите. Сканираните снимки показват, че колкото е повече обсесивни мисли има човек, толкова по-активна е орбито-фронталната кора.

Веднъж щом орбито-фронталната кора е включила тревожността и усещането, че сме сгрешили, се изпраща сигнал до поясната извивка (cingulate gyrus), локализирана в най-дълбоката част на мозъчната кора. Поясната извивка предизвиква ужасната тревожност, че нещо лошо ще се случи, ако не поправим грешката и изпраща сигнали към стомаха и сърцето, предизвиквайки физически усещания, асоциирани със заплаха и страх. Автоматичният превключвател, опашатото ядро (nucleus caudate) се намира дълбоко в центъра на мозъка и позволява на мислите ни да преминават от една на друга, освен ако, както се случва при ОКР, опашатото ядро не стане екстремно „заяждащо“ и „зациклящо“.

Изследвания на мозъка на пациенти, преминаващи лечение на ОКР показва, че тези три мозъчни области са хиперактивни. Орбито-фронталната кора и поясната извивка се включват и стоят включени все едно са заседнали заедно в „пусната позиция“ – една причина, поради която психологът д-р Шварц нарича ОКР „мозъчно заключване“. Поради факта, че опашатото ядро не превключва автоматично, орбито-фронталната кора и поясната извивка продължават да изстрелват сигнали, увеличавайки чувството на напрежение, тревожност и страх. Човекът вече е извършил компулсията, даденото действие, поправил е грешката и това са фалшиви сигнали. Причината за това е неправилно функциониращото опашато ядро, което най-вероятно е свръхактивно, защото е заседнало и все още е „засипано“ със сигнали от орбито-фронталната кора.

Ако статията ви е била полезна, имате конкретен въпрос или желаете да получите насоки как да се справите с обсесивно-компулсивно разстройство, може да ми пишете на фейсбук месинджър – тук.