“…всичко може да бъде прието и простено. И надмогнато. В душата. Вътре в душата. Бедствията са в душите. И там е бойното поле, където те трябва да бъдат неутрализирани. Осмислени. Без злоба, гняв и отчаяние. А където може и да се помогне – да се помага – умно и без капка колебание! Така би могъл да мисли за бедствието човек. Като светец!”
“За да не страдаш – не залагай на такива губещи карти като тялото си, живота си (продължителност и качество), здравето си (което е ужасно нетрайно и несигурно нещо), богатството си, другите хора (които така или иначе винаги ще те разочароват!). Ти заложи на смелостта си, на великата човешка способност да се надмогва всичко – и ще бъдеш добре”
„Бездушието е душевна болест! Но как да се отървем от нея? Може ли човек да си наложи въодушевление? По принцип въодушевяват ни тия мигове, минути и дни, в които се борим за изконни свои права – за живота си, за свободата си, за здравето си, за щастието си, за любовта. За Смисъла си. Който затъне в блатото на посредственото доволство или недоволство (което е едно и също) – той няма борба, той няма въодушевление.“
Калин Терзийски
Be First to Comment