В „Тъй рече Заратустра“ Ницше описва „Свръхчовека“ – концепцията за човек, преодолял себе си и достигнал състояние на свобода и творчество. Той е необременен от влиянието на обществото и е в хармония с дълбокия, творчески, аморален дух на съществуването. Свръхчовекът създава свои собствени ценности и танцува в играта на живота по мелодията на собствената си душа.
Ницше представя три „духовни“ метаморфози, които човек трябва да премине, за да достигне до състоянието на Свръхчовек. Тези трансформации са по-скоро препоръчителни и може да се разглеждат като „ръководство“ за достигане на Свръхчовека или за освобождаване на духа.
Метаморфоза #1: Камилата
Първата метаморфоза, описанa от Ницше, е тази на камилата. За нея той пише:
„— Що е тежко! — така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.
— Що е най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?“
— Що е най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?“
След този пасаж Ницше продължава с изброяването на неща, които могат да се считат за едни от най-трудните житейски преживявания. Той твърди, че камилата трябва да покани тези трудности. Той пише: „Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне, ужас.“
Според Ницше преди да може човек да се превърне в Свръхчовек, трябва да понесе твърде много тежести. Трябва да се бори със страха, любовта, истината, смъртта, объркването, жаждата за знание и всички други аспекти на човешкото съществуване. Камилата прегръща тези предизвикателства в името на дълга и благородството. Казано по друг начин, камилата не се опитва да избегне живота или да отвлече вниманието си от него. Тя се сблъсква пряко с него и управлява трудностите, но го прави от чувство на задължение към обществото или моралното учение,вместо от нещо друго. По този начин камилата се смирява и заздравява. Само чрез изтърпяването на тези предизвикателства камилата придобива силата и издръжливостта, необходими за постигане на следващата духовна метаморфоза.
Метаморфоза #2: Лъвът
Ницше продължава с описанието на това как камилата, преди да стане лъв, влиза в „самотната пустиня“. Метафората за самотната пустиня може да се тълкува по следния начин: Камилата е издирила и поканила трудностите, които животът може да предложи. Правейки това, тя става до известна степен отчуждена. Става различна от другите и обществото, което я е създало; тя започва да подлага на съмнение съществуването, неговата стойност и тази на неговите дейности.
Пустинята може да се разглежда като място на екзистенциална криза, в което камилата размишлява дали съществуват универсални закони или добродетели, които да го насочват и осмислят. Камилата е принудена да се изправи срещу възможността да не съществуват и по този начин трябва да стане лъв. Ницше пише:
„Духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня. Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей. Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“ „Длъжен си“ лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“
Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит? Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество — това е в състояние да осъществи мощта на лъва. Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга — за това, братя мои, се изисква лъв. Да си извоюваш правото на нови ценности — това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух.“
Когато камилата открива, че универсална истина и добродетел може да не съществува, тя има две възможности: да отхвърли живота като безсмислен и вероятно да се самоубие или може да утвърди собствената си свобода и да създадете свои добродетели и смисъл. За да стане Свръхчовек, камилата трябва да избере втората; трябва да се издигне. За да направи това, трябва да унищожи най-голямата пречка пред истинската свобода: дълга и добродетелта, наложени от традицията и обществото. Това символизира големият змей на Ницше. Това е всичко и всички, които казват на човек как да живее живота си. Камилата е била роб на змея, приемаща житейските предизвикателствата, но винаги живееща в съответствие със стойности, наложени отвън.
Камилата трябва да отхвърли змея на традицията и наставленията, но не може от своята обичаща-дълга форма. Затова трябва да стане лъв. Нейният житейски опит и е позволил да натрупа достатъчно сила. Лъвът символизира смелост, упоритост, разочарование и дори гняв. Само в това състояние духът е способен да произнесе „свещеното Не“. То представлява пълното отхвърляне на външния контрол и традиционните ценности. Всичко, наложено от хората, обществото, църквата, правителствата, семействата и всички форми на пропаганда, трябва да бъде отхвърлено с колосален лъвски рев.
Лъвът не трябва да вярва, че всички добродетели и ценности, наложени от такива субекти са неподходящи. Всъщност могат да бъдат полезни и достойни. Въпреки това тяхното отхвърляне е необходимо, тъй като те идват от външен авторитет и са маскирани като нещо абсолютно. Свръхчовекът отхвърля всички абсолюти и трябва да създаде света си изцяло отвътре; така трябва да създаде свои собствени ценности и условия.
Метаморфоза # 3: Детето
След като лъвът е представил „свещеното Не“ духът трябва да направи още една трансформация, за да стане Свръхчовек. Той трябва да стане дете. Ницше пише:
„Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете? Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“ Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.“
Ницше твърди, че лъвът трябва отново да се трансформира, за да забрави. Духът трябва да се очисти от миналото си. В изказването на свещеното „Да бъде!“, детето утвърждава денят, несигурността и потока на живота. Детето се превръща в самозадвижващо се колело, в хармония със своята съдба и със съществуването. Детето избира да се разгръща заедно с живота, да танцува и играе с него, за да бъде напълно и безсрамно това което е. (Една от любимите мантри на Ницше от Пиндар е „Стани това, което си.“)
За Ницше чистото създаване възниква от това състояние на игра. Когато човек може да постигне състоянието на дете – „Аз“ потопен в мига, пулсиращ с удивление и игривост, в унисон със собствената си истина – тогава човекът може да достигне до изконната си воля, да създава свои ценности и по този начин да се създаде реалност си. В процеса на тази последна метаморфоза, духът преодолява себе си, завладява своя свят и достига Свръхчовека. Духът постига освобождение.
More from my site
Петър Дънов за силата на мисълта
Не забравяй за Сърцето, останалото ще дойде! Шалва Амонашвили
Карл Юнг: Чувстваме се ограничени, защото си поставяме ограничени цели
Карл Юнг цитати за любовта и хората като неин инструмент
Как да се справим със стреса – Сергей Лазарев
Стараех се да бъда добра – започваха да ме използват, стараех се да обичам – не се получаваше
Be First to Comment