Робърт Уилсън, "Моят живот след смъртта" - психолог Даниел Троев

Както имаше навик да казва Коржибски: „Каквото и да кажете, че „е“ дадено нещо, то не е.“ На примитивно, детинско равнище (което ние, образованите, пренебрегваме на собствен риск) думата „пепелник“ не служи за безопасното загасяване на цигарите, ако се опитате да използвате думата „пепелник“ тук, на тази страница за тази цел, може да запалите книгата. Думата „чадър“ няма да ви пази сухи, ако тръгнете в дъжда.

Kyungduk Kim

Да вземем краен пример, в който Е-прим (английски език без използването на „е“) изглежда твърде педантичен: вместо „Това е стол“ пиша „Наричам това нещо стол и го използвам като стол.“ Твърдението с Е-тостта в по-голяма или по-малка степен е склонно да ви накара да забравите онова, което твърдението на Е-прим ви помага да помните: не-вербалното пространствено-времево събитие, наречено „стол“, може да има много други имена и много други употреби, например агресивно оръжие в дисфункционално семейство, отбранително оръжие, ако крадец нахлуе в дома ви, дърво за подпалки в някаква Ледникова ситуация, място за чесане на котето и т.н. По същия начин: „Това е роза“ ви насърчава да забравите, че невербалното нещо „е“ и ботанически екземпляр, структура, създадена от ДНК от други молекули, източник на приятен аромат, подарък за любим човек и т.н.

Във всекидневния живот: помислете колко време енергия, емоции, крясъци, викове, физическо насилие и т.н. са резултат от изречения като: „Това беше най-тъпото нещо, което съм виждал“, „Ти си лъжец!“, „По дяволите Том Микс беше много по-добър от Джийн Отри!“, „Ти и цялото ти проклето семейство сте луди!“ Помислете колко страдания и колко сметки за психотерапия са резултат от вътрешни изречения (мисли) във формата на: „Наистина съм безнадежден случай“, „Аз съм глупак и вече всички го знаят“, „Отново съм в депресия и не мисля, че този път някога ще изляза от нея“, „Какво по дяволите, си мисли тя, че съм – някакъв Putz (пеещ каубой).

Например да разгледаме колко време образованите хора в психологията са похабили в спорове по въпроси като: „Пациентът прави ли това като израз на Едипов бунт, или защото все още следва ранното обуславяне?“ На Е-прим тои въпрос става: „В сравнение с Павловия модел, фройдисткият модел помага ли ни повече, в еднаква степен или по-малко да разберем поведението на този пациент?“ Човек пак може да води оживени дебати, но те ще останат научни и няма да се отклонят в средновековна теология и демонология.

Връщайки се към „вътрешните изречения“, помислете колко т.нар. психични и емоционални болести приемат формата на обичайна автохипноза с изречения за „всичко-ст“ като: „Винаги прецаквам нещата“, „Всички ме отхвърлят“, Всички знаят, че отново сгафих“, „Всички ме мразят“, „Никога не печеля“ и т.н. и т.н. Всичкостта несъмнено забележително корелира с психичните/емоционалните разстройства, а вероятно и със соматичните, защото тялото ви „чува“ всичко, което си мислите.

Както казва Бенджамин Лий Уорф, „Промяната в езика може да трансформира преценката ни за Космоса.“