Личността на Милтън Ериксън
Карл Юнг казва, че отвъд всички теории и практики един от най-важните фактори в терапевтичния процес е личността на терапевта. В случая със създателя на ериксоновата хипноза и подход към психотерапията – Милтън Ериксън, това важи на 100%. Неговият живот, изпълнен с премеждия, е пример за силата на личността, качествата на характера, способността за промяна и необятния потенциал, който се крие в нас. Той е пример за гъвкавост и адаптивност, за преминаване през привидно безнадеждни ситуации и състояния. Въобще не е чудно, че впоследствие именно на това учи и хората, които стават негови пациенти, както и всички психолози, които се вдъхновяват да следват стъпките му и да изследват неговия уникален за времето си подход към психологическите проблеми.
Детство, изпълнено с проблеми
„Животът не е нещо, на което можеш да дадеш отговор днес. Трябва да се насладиш на процеса на чакане, на процеса на ставане това, което си. Няма нищо по-възхитително от това да засадиш семена и да не знаеш какви цветя ще поникнат.”
Милтън Ериксън е роден 1901 г. в Америка. Семейството се установява в скромна ферма, а децата (две момчета и седем момичета) от малки са въвлечени в суровия живот на фермерския бит. Малкият Ериксън е дете с трудности. Проговаря на 4 годишна възраст. На петгодишна възраст семейството му се премества в Лоуел, Уисконсин, където той посещава основно училище. Ериксън страда от дислексия. С упоритост той я преодолява, още тогава започва да тренира автохипноза – със затворени очи с ярки цветове визуализира пред себе си трудните букви и думи, за да може да ги научи и запомни.
Освен дислексия, той също страда от цветна слепота и невъзможност да различава звукови тонове.
По-късно в живота си, той сам обяснява, че неговите способности да долавя най-фини прояви на невербалното общуване са се развили вследствие на всички тези трудности. Заради тях му се налага да се съсредоточи върху аспекти на комуникацията и поведението, които повечето хора пренебрегват. Той става изключително наблюдателен и възприемчив, което е ключово умение, помагащо му да стане великият терапевт, който е. Също в тези детски години той тренира въображението си и споделя, че именно тогава без да го цели осъществява първите си автохипнотични състояния.
На прага на смъртта
Следващото изпитание за Милтън Ериксън идва на 17 години, когато получава полиомиелит и е толкова силно парализиран, че лекарите правят фатална прогноза. Една вечер, след като лекарят посещава Ериксън в неговата стая, той казва на майка му, че синът й е в много тежко състояние и няма да доживее до сутринта. Чувайки това, Ериксън е в шок и моли майка си да приближи леглото му до прозореца. Ериксън и казва, че ако ще умира, поне да се зарадва на красотата на последен залез. Силното му желание за живот и борбеният му дух оборват прогнозата и той оцелява. Обаче остава парализиран и на легло. Единствените неща под негов контрол са очите и ума му.
Докато се възстановява в леглото, парализиран и неспособен да говори, той отново има възможност по неволя да се концентрира и да се запознае с връзката между ума и тялото, между вербалната и невербалната комуниацкя, съзнателните послания, които отправя и несъзнателните импулси. Той забелязва, че има „телесни спомени“ за мускулната активност на собственото си тяло. Концентрирайки се върху тези спомени, той бавно започна да си възвръща контрола над части от тялото си до момента, в който в крайна сметка успява да говори и да използва отново ръцете си.
По-късно сяда на люлеещ се стол, но все още е неспособен да се премества сам. Интензивното му желание да погледне през прозореца и автохипнотичното състояние, в което изпада, предизвикват движение в люлеещия се стол. Това идеомоторно преживяване го мотивира да продължи да практикува. Чрез по-нататъшни визуализации и концентрация той успява да задвижи парализираните си мускули и да възстанови способността си за движение. Две години по-късно той успява да ходи отново без патерици, единствено с накуцване от дясната му страна. Лекарите прогнозирали, че няма никога да проходи, но той опровергава и тази прогноза.
Пътешествие по Мисисипи
След първата си година в колежа той прекарва лятната си ваканция в пътешествие с кану по река Мисисипи. Въпреки, че лекарят му препоръчва повече да си почива, защото няма достатъчно сила в краката, той прави точно обратното, за да се кали и да възвърне кондицията си. Когато започва пътуването си, не е способен дори да извади кануто от водата и може да плува само на няколко метра. По време на плаването си по реката той трябва да лови риба и да се храни с рибарите, няма друга храна, нито разполага с пари. Но за Ериксън и неговите развити умения за общуване и способността му да „чете“ хората това не се оказва проблем.
Мирогледът на Милтън Ериксън
Ериксън вярва, че решенията на човешките проблеми се крият в човека и в несъзнателния му ум. Това е неговата известна концепция за утилизацията. Утилизация означава да се използва всичко, което човекът е преживял, което в момента проявява като мисли, емоции и поведения, може да се използва по конструктивен начин. Терапията, според Ериксън, просто позволява на човека да прояви и осъзнае силните си страни и ресурсите в себе си – много подобно на това, което самият той преживя в борбата си с полиомиелита.
„Подсъзнателният ум работи без вашето знание и това е начинът, по който той предпочита.“ Милтън Ериксън
В разрез с парадигмата на времето
“Докато не си готов да бъдеш объркан относно това, което вече знаеш, това, което знаеш, никога няма да стане по-голямо, по-добро или по-полезно.“ Милтън Ериксън
Мирогледът на Ериксън за несъзнаваното (подсъзнанието) е доста различен от този на Фройд, чиито идеи са доминиращи по онова време. Ериксън казва, че „несъзнателният ум е съставен от всичките ни знания през целия живот, много от които сме забравили, но които ни служат в нашето автоматично функциониране“. В несъзнателното на Ериксън липсват враждебните и агресивни аспекти, характерни за системата на Фройд. Фройд и неговият начин на мислене доминират сферата, когато Ериксън посещава медицинско училище. Там той чува как според тези идеи несъзнаваното или подсъзнанието е място на тъмни импулси и инстинктивни действия, които трябва да бъдат извадени на бял свят и опитомени от егото.
За разлика от Фройд Ериксън вярва, че несъзнаваното е положителна сила, която може да помогне в лечебния процес. Чрез трансови състояния и хипноза, той вярва, че терапевтът може да използва необятните ресурси, съхранявани в безсъзнанието на пациента. Ролята на терапевта не е да дава на пациента прозрения, а да използва своето несъзнавано, за да му даде ново междуличностно преживяване, което би довело до промяна. Според Ериксън „говоренето“ на несъзнаваното е много по-ефективно в създаването на промяна, отколкото разговор на нивото на съзнателното внимание.
“Промяната води до осъзнаване, много по-често, отколкото осъзнаването до промяна” Милтън Ериксън
Ериксън дава перспективата, че хипнозата предоставя инструмент, с който да общуваме с несъзнателния ум и да получим достъп до резервоара от ресурси, съдържани в него. Той описва в статия от 1944 г. за несъзнаваната умствена дейност: „тъй като хипнозата може да бъде предизвикана се прави предположението, че каквото и да се случва под хипноза трябва да бъде напълно резултат от внушение и преди всичко израз на него. В същата публикация Ериксън многократно коментира автономията на несъзнателния ум и способността му да решава проблеми, независимо от внушенията и посланията, отправени към него.
Истории и метафори
Заради всички трудности в детството си, Ериксън се научава да обръща внимание на най-фините прояви на хората. Разбира, че езикът на несъзнаваното е въображението и метафората, а терапевтичните истории, анекдоти, шеги, каламбури и гатанки са важен елемент от специфичния му подход към терапията. Той ги използва като кодирани послания за несъзнаваното, което е в състояние да осъществи връзката и да открие смисъла на историята, без участието на съзнанието.
Ето пример с една негова история, изпълнена с лечебни послания, посяващи идеи за отключване на ресурсите на човека и подсилване на силните му страни:
“Един ден, връщайки се от училище, един изпуснат кон с юзди мина покрай мен и моите съученици и се запъти към двора на един фермер, за да пие вода. Конят обилно се потеше. Фермерът каза, че не е негов, ние с моите приятели го обградихме. Аз скочих на гърба му. Хванах юздите и казах “Гиди-ъп”. Конят потегли по главния път. Знаех, че той ще тръгне в правилната посока. Аз не знаех коя е правилната посока. Конят препускаше в тръс и галоп. Понякога забравяше, че е на пътя и излизаше от него и влизаше в полето. Тогава аз го подръпвах малко, за да привлека вниманието му към факта, че главния път е мястото, по което трябва да се движи. И накрая, на около четири мили от мястото, на което го обяздих, той зави във ферма и фермерът като го видя и каза: „Значи това създание се върна. Къде го откри?” Аз му отговорих: “На около четири мили оттук”. „Откъде знаеше, че трябва да дойде тук?”. Аз му отговорих “Не знаех. Конят знаеше. И единственото нещо, което трябваше аз да направя е да държа вниманието му върху пътя.”
Разговорна хипноза и индиректни послания
„Хипнозата се използва не като лекарство, а като средство за създаване на благоприятна среда за учене.“ Милтън Ериксън
Милтън Ериксън така прилага хипноза, че човек може въобще да не разбере какво се случва. Той разработва свой собствен стил на хипноза, често наричан „косвена (индиректна)“ или „разговорна“ хипноза. В неговия метод директните внушения и команди, директните инструкции за въвеждане в транс, които до онзи момент са общоприетия метод, са заменени с фин подход, основан на изграждане на рапорт (терапевтична връзка на синхрон и доверие) и стратегическо използване на езика.
Хипнотични послания
“Просветлението е винаги предхождано от объркване.” Милтън Ериксън
Милтън Ериксън използва езикът за насочване на вниманието на човека навътре. Умът веднага търси да осмисли казаното и проверява неговата валидност. Когато това се случи, могат да се направят терапевтични или транс-индуциращи послания. Милтън Ериксън често използва казването на две-три неоспорими истини за човека, с които съзнателния му ум да се съгласи и след това добавя следващо становище или послание като по този начин ѝ придава вид на логическа и естествена прогресия. Наприер: „Докато стоиш на дивана и чуваш гласът ми, започваш все повече да се отпускаш.
Симптоми и проблеми
„Има толкова много неща в човешкия живот, които не трябва да разглеждаме като травматично учене, а като непълно учене, незавършено учене.“ Милтън Ериксън
Според системния подход в психотерапията, развит от Грегъри Бейтсън, приятел и колега на Милтън Ериксън, съществува феномена на циркулярната обратна връзка – причината влияе на следствието и следствието на причината. Тази концепция използва и Милтън Ериксън в своя терапевтичен подход. Той често работи със симптомите, за да предизвика промяна. Ериксън разглежда проблемите като процес – неполезни модели, които човекът е развил, а симптомите като естествена част от тях. Чрез промяна на симптома – неговата интензивност, честота или проявление – е възможно да се промени целия модел на проблема. По тази логика някой човек с натрапчиво желание да си мие ръцете по петдесет пъти на ден, би бил инструктиран да ги измие сто пъти. Това променя поведението от вътрешна принуда до външно наложена задача и понякога доста успешно може да прекъсне проблемния модел.
Гъвкавост
„Всеки човек е уникален индивид. Следователно, психотерапията трябва да бъде формулирана така, че да отговаря на уникалността на нуждите на индивида, вместо да приспособява човека, за да пасне на хипотетична теория за човешкото поведение.” Милтън Ериксън
Милтън Ериксън дава пълна свобода на клиента да интерпретира казаното от него по своя си индивидуален начин. Например би казал: „Може да започнеш да намираш нови начини да се чувстваш спокойно, когато ходиш на партита“, вместо „сега ще си по-уверен по време на разговор с непознати хора на партита и ще имаш повече самочувствие”. Това е пример за неговата гъвкавост и също така отворената, творческа позиция, която заема спрямо клиента. Той се опитва да види света през очите на хората, с които работи. Дава максимална възможност човекът да открие своите решения, вместо да се опитва да му налага своите модели и преценки.
Приносът на Милтън Ериксън
Обръщайки внимание на всички тези детайли в мирогледа и работата на Милтън Ериксън ясно се вижда защо неговият метод е толкова разпространен и защо прави революция не само в хипнозата, но и в терапията. Вдъхновени от него, се развиват цели терапевтични течения като Невро-лингвистично програмиране, стратегическа терапия, терапия на възможностите.
Също Милтън Ериксън ни показва, че рядко гениите са се появили просто така. На база неговия живот, изпълнен с трудности, виждаме как той е създал себе си, как се е изградил като тази вдъхновяваща личност с лечебна сила, именно през трудните обстоятелства. Всичко, което е прилагал като принципи в терапевтичния си подход, първоначално е изпитал върху себе си.
“Винаги се доверявам на моето подсъзнание. Сега твърде много психотерапевти се опитват да планират какво точно ще мислят, вместо да изчакат да видят какъв стимул ще получат и след това да оставят подсъзнанието си да реагора на този стимул. Аз не се опитвам да структурирам психотерапията си, освен по един общ начин. И като го оставям неясен и общ, човекът го структурира. Той го структурира в съответствие със собствените си нужди. И рехавата структура, която създавам, му позволява да открива, малко по малко, някои от нещата, които е потискал, които не знае за себе си. Има много неща, които знаем, но не знаем, че знаем, но трябва да знаем, че ги знаем. Доверяваш се на подсъзнанието си. Това е много приятен начин на живот, много приятен начин за постигане на нещата. Колко души планират да отидат до Гранд Каньон? Те отиват директно, оттук натам. Сега, ако исках да отида до Гранд Каньон, щях да карам натам, после да завия надясно, да завия наляво. В крайна сметка щях да се озова в Гранд Каньон, но ще съм видял и много други места. Така всеки път, когато излизах да шофирам в пустинята в неделя сутринта, завивах произволно надясно и наляво. И попаднах на много места, за които не знаех, че съществуват.”
Be First to Comment