Страхът може да бъде преобладаващ мотивиращ фактор за голяма част от живота ни. Вместо да имаме ясна представа за това, което искаме и да правим решения, които ни придвижват в тази посока, се случва да взимаме решения базирани на страха, които ограничават нас и нашето щастие. Понякога така си спестяваме неудобства и чувства на безпокойство и тревожност, но обикновено оставаме без реална възможност за растеж и движение напред към нашите мечти. И ние засядаме в привидно безопасен и удобен застой.
Мозъкът е програмиран да се страхува
Страхът се поражда, когато амигдалата, древна част от лимбичната система на мозъка, участваща в обработката и изразяването на емоции, се включва, за да гарантира оцеляването ни. Нашият мозък постоянно сканира околната среда за признаци на опасност, готов да активира рефлекси, за да ни опази. Нашето тяло реагира на почти всичко, което приеме за заплаха с почти незабавна поредица от хормонални и физиологични промени, подготвящи ни за борба или бягство. В настоящето телата ни реагират на общи събития, като например задръстване, краен срок за работен проект или спор с партньора сякаш са животозастрашаващи.
Робърт М. Сеполски, биолог от Станфордския университет, обяснява в TED презентацията си „Психология на стреса“:
„Стресът за 99% от животните на тази планета е 3-минутно крещене в саваната, след което или е свършено с вас или е свършен противника ви. Ние превръщаме идентичната стресова реакция в 30-годишна ипотека.“
Така, че стресът е нормална телесна реакция, която не е лоша сама по себе си. Проблемът възниква, когато мозъкът ни пуска алармата за всяко малко нещо, което се случва, защото така стресът се превръща в почти постоянно състояние. Като хронично състояние, стресът има сериозни отрицателни и трайни последици за ума и тялото.
Така, че стресът е нормална телесна реакция, която не е лоша сама по себе си. Проблемът възниква, когато мозъкът ни пуска алармата за всяко малко нещо, което се случва, защото така стресът се превръща в почти постоянно състояние. Като хронично състояние, стресът има сериозни отрицателни и трайни последици за ума и тялото.
В книгата си, „Защо зебрите не получават язви“, Сеполски пише:
„Стресът може да всее хаос в метаболизма, да повиши кръвното налягане, да засегне белите кръвни клетки, да наруши сексуалния живот, и ако това не е достатъчно, евентуално уврежда и мозъка.“
Мозъкът реагира на несигурността със страх
Изследване от 2005, проведено от психолога Минг Шу, показва, че дори малка доза несигурност предизвиква повишена активност в амигдалата. С повишаването на нивото на неяснота се повишава активността на амигдалата, а частта от мозъка, участваща в отговор на награди, вентралния стриатум, намалява функционирането си.
Нашият мозък не просто предпочита сигурността пред неяснота. Той го жадува и ще преследва това усещане. Когато се чувстваме „сигурни“, мозъкът ни е щастлив – дори ако това е само една илюзия. В книгата си за справяне със страха Тейлър Кларк пише:
„Колкото повече усещане за сигурност и контрол мислим, че имаме относно потенциално застрашаваща ситуация, толкова по-малко стрес ще чувстваме. Интересното е, че от най-голямо значение в този процес има възприятието ни. Не е необходимо да имаме абсолютна сигурност или пълен контрол над това как ще се развият нещата; просто трябва да вярваме, че ги имаме.“
Да се сприятелим със страха
Вроденото желание за сигурност в един несигурен свят е причина тревожността да надмине депресията и да се превърне в най-разпространената трудност по отношение на психичното здраве в САЩ. Според Кларк, за да се успокои амигдалата ни и да се намали страха, трябва да трансформираме отношенията към и с него – от състезателна нагласа към отношение на приемане.
Не става дума за това дали се страхувате. Всеки го прави. Става въпрос за взаимоотношението ви със страха.
Когато се появи тревожността или някакво страшно чувство, запитайте се дали са наистина оправдани или е просто инстинктивна реакция към нещо предизвикателно, непознато или неудобно. Тъй като мозъкът ни е програмиран да осуети съзнателните усилия за отмяна на страховата реакция, промяна на връзката ни със страха не е лесна, но може да бъде направена. От гледна точка на мозъка ни, за да се справим със страха, трябва да го почувстваме, да се изправим пред него и да го обработим.
Не забравяйте, че чувството на страх и тревожност са просто начинът, по който амигдалата се опитва да ви опази. Има ли наистина някаква опасност? Или това е инстинктивна физическа реакция?
Побеждаване на страха
Американската будистка монахиня Пема Чодрон ни съветва да приемем страха, ставайки все по-осъзнати и съпричастни и пробуждайки усещане за комфорт в несигурността. Тя ни съветва да видим неудобните, страшни ситуации като възможности, а не като препятствия. Насърчава ни да сме спокойни, приемащи и отворени към всички преживявания и усещания.
Американската будистка монахиня Пема Чодрон ни съветва да приемем страха, ставайки все по-осъзнати и съпричастни и пробуждайки усещане за комфорт в несигурността. Тя ни съветва да видим неудобните, страшни ситуации като възможности, а не като препятствия. Насърчава ни да сме спокойни, приемащи и отворени към всички преживявания и усещания.
Тя ни съветва да прекъснем първосигналните реакции и сюжетни линии, да направим пауза, да дишаме и да бъдем присъстващи и напълно откровени със себе си за нашите намерения, мотиви и действия. В книгата си „Когато нещата се разпадат: Съвети от сърцето за трудни периоди“, Чодрон разказва тази история за противопоставянето на страха:
„Младият войн се събужда и отива при страха, поклонява му се три пъти и го пита:
– „Може ли да получа разрешение да влезна в битка срещу вас?“
– „Благодаря ви за уважението да ми поискате разрешение“, отговаря страхът
– „Как мога да ви победя?“, пита младият войн
– „Моите оръжия са бързото говорене и близкото приближаване до лицето ти. Така ставаш напълно разстроен и започваш да правиш каквото ти казвам. Ако не направиш казаното от мен, аз губя силата си. Може да ме слушаш и да имаш уважение към мен. Можеш дори да бъдеш убеден от мен. Но ако не направиш това, което ти казвам, аз нямам власт.“
Така войнът научил как да победи страха.
– „Може ли да получа разрешение да влезна в битка срещу вас?“
– „Благодаря ви за уважението да ми поискате разрешение“, отговаря страхът
– „Как мога да ви победя?“, пита младият войн
– „Моите оръжия са бързото говорене и близкото приближаване до лицето ти. Така ставаш напълно разстроен и започваш да правиш каквото ти казвам. Ако не направиш казаното от мен, аз губя силата си. Може да ме слушаш и да имаш уважение към мен. Можеш дори да бъдеш убеден от мен. Но ако не направиш това, което ти казвам, аз нямам власт.“
Така войнът научил как да победи страха.
Източник: www.thebestbrainpossible.com
Прочетете още:
За силата на психиката и плацебо ефекта
Как да бъдем лечители на себе си?
Справяне с тревожността и стреса с неврогенезис и невропластичност
За силата на психиката и плацебо ефекта
Как да бъдем лечители на себе си?
Справяне с тревожността и стреса с неврогенезис и невропластичност
Be First to Comment