Най-ценният коледен подарък

В тази статия искам да споделя един коледен експеримент на ИКЕА, „Другото писмо“ (IKEA The Other Letter). В него взимат участие десет семейства с деца. По време на експеримента на децата се дава задачата да напишат писмо до Дядо Коледа, в което споделят какъв подарък искат да получат. Децата започват да изброяват най-различни неща – игри и играчки, музикални инструменти, еднорози… Като цяло преобладават материалните предмети.

След това изследователите поставят настрана тези писма и казват на децата да напишат друго писмо –  писмо до техните родители. В него трябва да напишат какво биха искали да получат от своите родители за Коледа.

В края на експеримента дават на родителите да прочетат писмата, които са адресирани до тях. Веднага прави впечатление, че децата са записали неща, напълно различни от тези, които искат от Дядо Коледа:

„Много би ми харесало, ако по-често вечеряме заедно“
„Бих искал вкъщи да правим повече експерименти“
„Скъпи родители, искам да прекарвате повече времес мен“
„Бих желал да ми обръщате малко повече време“
„Искам да ме гъделичкате“
„Да ми четете приказки“
„Искам да прекараме цял един ден заедно“
„Искам да играем на каубои“

Родителите не са подготвени да прочетат подобно послание и се разчувстват. Когато ги питат дали са учудени от тези желания, казват че всъщност не ги учудва, но се замислят за грешката, която правят. Опитите да се запълни онова празно пространство с играчки…

Отговорът на една майка е особено ценен:

„Опитваш се да дадеш на децата си най-доброто, което можеш, а най-доброто – това си ти самия.“

Но най-силен е финалът. След написването на двете писма пред децата е поставена дилема – задават им следния въпрос: „Ако можеше да изпратиш само едно от писмата, кое би избрал? Това към Дядо Коледа или това до мама и татко?“

Вярвам, че се досещате кое от двете избират да изпратят децата…

https://www.youtube.com/watch?v=EQ3ePGr8Q7k

И може би сте попаднали на този „to-do list“ (списък с неща за правене) за Коледа:

Преведено на български звучи по-тромаво, но се запазва есенцията. Вместо първата колонка, обърнете внимание на втората:

Купете подаръци -> бъдете присъстващи

Опаковайте подаръци  ->  обгърнете някого с прегръдка

Изпратете подаръци -> изпратете спокойствие

Напазарувайте храна -> дарете храна

Направете сладки -> правете любов

Гледайте светлините  -> бъдете светлината

Тази Коледа подари себе си на своите близки – бъди присъстващ

Представете си ако наистина си позволим в списъка ни със задачи по празниците да присъстват неща като това да бъдем присъстващи, даващи, обичащи. За жалост с постоянното „разцъкване“ на телефоните и присъствието в социалните мрежи, ни става все по-трудно да сме присъстващи в настоящия момент. Това пък създава предпоставка да сме все повече компенсиращи за липсата ни (ментално и физически) с най-различни заместители, както споделиха и родителите в експеримента. Но това ни откъсва от близките, от нас самите и в крайна сметка, от самия живот. Гледайки само в телефоните си, пропускаме ценни мигове, които никога няма да се върнат – не ги преживяваме пълноценно, а също така не ги и запомняме. А спомените са важни. Те са това, което остава и което ни усмихва, когато погледнем назад. И както казва Достоевски в „Братя Карамазови“:

Знайте, че няма нищо по-висше и по-силно, и по-здраво, и по-полезно занапред в живота от някой добър спомен, особено останал още от детството, от бащината къща. Ако натрупа много такива спомени за предстоящия си живот, човек е спасен за цял живот. 
И дори ако само един такъв хубав спомен остане в нашето сърце — и той може да послужи някога за нашето спасение. 

Весели празници!