Кой е новият подход в медицината и защо е от значение (и за депресията)

medicina_daniel_troev

През по-голямата част от съвременната медицина лечението и лекарствата са били разглеждани през призмата на един основен модел, създаден в началото на 20 век с откриването на антибиотиците. Може да го обобщим в шест думи – „имаш болест“, „вземи хапче“, „убий нещо“.

При този модел има естествен или изкуствено синтезиран химичен елемент, който влиза в тялото и знае къде точно да отиде и кой микроорганизъм да изключи, за да оздравеете от смъртоносни заболявания като пневмония, сифилис, туберкулоза.

Този подход се оказва много ефективен. Метафората и простотата на модела „заливат“ цялата медицина. През последните 100 години се възпроизвежда за различни неинфекциозни заболявания като диабет, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания. В тези случаи също дава резултат, но само частичен, защото:

Ако си представим цялата вселена от химични реакции в човешкото тяло и приемем, че те са около 1 милион, то броят на реакциите, които можем да контролираме или към които можем да насочим антибиотик, е 250. Всичко останало е химична тъмнина. С други думи 0,025% от всички химични реакции в тялото ви могат да бъдат третирани от преобладаващия модел в медицината.

Едно голямо поле от човешкия опит остава необхваното. Какво може да се направи?

Време е за нов подход. Старият, който контролира биохимичните процеси, е с малък обхват и е достигнал крайния си предел. Водещи изследователи предлагат нов подход, базиран на естествения начин, по който се случват нещата в природата. Вместо заболяване -> медикамент -> цел (която да бъде убита), в природата нещата се случват йерархично отдолу нагоре. Започваме със саморегулираща се, полуавтономна единица – клетка, изграждаща саморегулиращи се, полуавтономни единици – органи, организми, а тези организми живеят в определена среда.

клетка (саморегулираща се единица, полуавтономна) -> орган, организъм -> среда

Тази промяна на гледната точка помага за измислянето на нови методи за лечение.

Например при рака химиотерапията дава резултати, но е достигната границата на възможностите ѝ. Ето защо в последните 10 години на учените им хрумва идеята да започнат да използват имунната система. Защото раковата клетка не се появява във вакуум, а в организъм. Така те решават, че могат да използват способността и възможностите на организма за атакуване и неутрализиране на раковите клетки. Това довежда до едни от най-изумителните нови подходи в лечението на рака.

Нека разгледаме третото ниво на новия подход – средата. Принципно не мислим за рака като следствие от средата, но нека ви дам пример за крайно канцерогенна среда – това е затворът. За да се създаде тази канцерогенна среда са необхидими факторите самота, депресия, ограничаване на живота в една стая и към всичко това добавяте ѝ пушенето на цигари, в които се съдържа един от най-силните невростимуланти и пристрастяващи вещества – никотин.

Но има и среди, които са антикарцерогенни. Например опитите за промяна на средата в самия човек – промяната на хормоналната среда при лечението на рака на гърдата и промяната в метаболизма на средата за други форми на рак.

Нека вземем за пример и депресията, разглеждайки я през новия модел. От 1960-70г. се полагат големи усилия за излекуването на депресия чрез изключването на молекули, действащи между нервните клетки  – серотонин, допамин. И това е успешно, но също е достигнало своя предел на ефективност.

Сега се знае, че това, което трябва да направите, ако имате депресия, е да промените физиологията на мозъка – да промените невронните пътища. Изследванията показват, че точно това е нещото, което се случва по време на психотерапия и консултация с психолог. Също така изследванията показват, че е най-ефективно приемат на медикаменти да е придружен с посещения при психолог. На ниво среда промяната би била да се премахнат условията, водещи и поддържащи депресията – взаимодействия, навици и др. Във всяка култура шаманите са използвали средата като лек и лечение. Може ли да си представите това за бъдещето си. 

Нека завърша с размисли относно създаването на модели. Когато един архитект създаде модел, той се опитва да ви представи светът в миниатюра. Когато учен изработва модел, той се опитва да създаде метафора, нов начин за възприемане на нещата. Първото е промяна в мащаба. Второто е промяна във възприятието.

Антибиотиците създават такава голяма промяна във възприятието, което много успешно повлиява начина, по който мислим за медицината и лекарствата. Но имаме нужда и от нови модели. Идеята, че не сме успешни в лекуването на всички болести, защото нямаме достатъчно силни медикаменти е частична. За да направим картината по-пълна, трябва да добавим, че ни трябват достатъчно силни начини на мислене по отношение на лечението.

Вместо да убиваме (изключваме) нещо, може би трябва да говорим за „отглеждането и развитието на нещо“. Това е ключът за преформулиране на мисленето ни и промяна в гледната точка по отношение на медицината. 

Източник: 

За повече интересна психологическа информация и вдъхновяващи мисли може да ме добавите във фейсбук. 

Прочети още: 
„Какво спира механизмите за самолечение на организма ви“
„Невропластичност и преодоляване на вредни навици“
„Защо лекарствата за страх и тревожност не работят“

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

    FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

    Be First to Comment

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *