Иван Методиев, „Структури“

Една звезда не казва повече от един охлюв.
Пустинните пясъци могат да утолят жаждата като планинска река.

Ако вселената е единна, всичко съществуващо трябва да отразява някакъв най-общ стремеж. Познаеш ли песъчинката, познаваш смисъла.

Който има смисъла, има и пътя. Който има пътя, върви към щастието. Дори и цялото звездно небе не ще помогне на слепеца да узнае това, което зрящият познава чрез прашинката.

Нàви казва:

Този, който не прозре истината в мрака,
даже всичките слънца пътя му да осветят,
истина по този път няма да дочака!

И още казва:

Мъдрият вижда в нищожното висшите цели!
Даже калта
има небесна душа.

На глупостта й е тясно дори на небето!
Ясният ум
в шепа зрънца е побран.


Всичко е устремено към една цел и всичко съществуващо е израз на движението към целта. Този камък, тази пчела, това дърво имат всичко, което търсиш.



Ти, който търсиш своя път,
до тази шипка приседни –
тук пътят сам ще те намери! –

казва Нàви.

И още казва:
– Това, което търсиш, е пред очите ти. Накъдето и да тръгнеш, ще вървиш подир собствения си дъх.