Защо е важно за справяне с тревожността да прилагаме психотелесен подход?

тревожност и травма

Психотелесният подход в психотерапията е задължителна част от Естествената Психотерапия, особено когато говорим за качествено преодоляване на тревожните състояния и различните видове тревожни разстройства. Това е така, защото при тези състояния най-често имаме фактори, влияещи не само на психиката, но и на цялото тяло. Сама по себе си тревожността е винаги комбинация от телесни и психични реакции. Тревожността не е само тревожни мисли и притеснения, а и различни по-сила и неприятност телесни симптоми и процеси в организма. Психотелесният подход е задължителен и при хора, преживели травма. Често в личната история на хора, страдащи от силни тревожни състояния, има преживяна някоя от тези три вида травми.

Шокова травма 

Шоковата травма може да е единично събитие или серия от единични събития – инциденти, злополуки, природни бедствия, насилие, трагедии. Този вид травма предизвиква усещането, че това, което се случва с нас, е “твърде много” за организма и нашата нервна система не може да “храносмели” случващото се. Това предизвиква състояние на повишена внимателност и обострена чувствителност. Шоковата травма въздейства на всички системи в организма, защото причинява силен стрес.

Хроничен стрес 

Хроничният стрес често се превръща в мини или микро травми, за които не си даваме сметка. Най-често в един момент тялото започва да изпраща послания през най-различни симптоми и хронични състояния, болки и възпаления, че нещо не е наред. Може би водим твърде натоварено ежедневие или изпълняваме задачи, които надхвърлят ресурса ни и причиняват голямо изтощение. Може би имаме твърде много неизказани и потиснати емоции и чувства. В съвременния начин на живот сме много в мислите си и по-малко в телата си, но така губим връзка с нуждите си и сме в постоянен режим “давай по-бързо и повече”. Така базовото ни състояние става състояние на напрежение и готовност. Затова и много хора страдат от различни по сила бърнаути.  

Ранна развитийна травма 

Невронаучни изследвания показват, че преживяванията, които се случват по време на бременността или през първите години от живота ни, макар и да не могат да бъдат изрично запомнени от нас, оформят нашето по-късно развитие и благополучие. Тялото помни, дори когато умът не може.

Изследванията показват, че ако родителите преживеят тежка травма може да се промени генетичния състав на нероденото бебе. Травмата на майката по време на бременност може да доведе до това детето да се роди с прекалена чувствителност към стреса в живота.

Ранната развитийна травма може да е причинена от случили се неща, които не е трябвало да се случват (напр. малтретиране, раздяла, медицински интервенции) или от неща, които не са се случили, а е трябвало да се случат (емоционална подкрепа и любящо физическо присъствие). Например емоционалното пренебрегване често е невидимо, защото децата, чиито родители са емоционално недостъпни и студени, нямат алтернатива и не са усещали нищо друго.

Последствия от травмата

Тези три вида травматични изживявания задействат базовите защитни механизми и инстинктите за самосъхранение. Мозъкът и нервната ни система включват стресовата реакция и влизаме в режим на оцеляване. 

Основният отговор, който имаме на опасни ситуации или такива, които мозъкът ни преценява, че нямаме достатъчно ресурс да преодолеем, е стресовата реакция “борба или бягство”. Сърцето бие по-бързо, кръвното налягане се покачва, големите мускулни групи се напрягат и са готови за бягане или битка, а храносмилането се забавя, потиска се и дейността на имунната система. Другата реакция, която можем да имаме, когато травматичното събитие е твърде интензивно, е да замръзнем или да преминем в дисоциация, състояние на откъснатост от случващото се и себе си. 

По време на тези реакции, които се извършват от автономната нервна система, областите в мозъка, отговорни за страха, гнева и емоциите, особено амигдалата, стават много по-активни, докато областите във фронталния кортекс, отговорни за самосъзнанието, обмисленото вземане на решения, човешката връзка и състраданието, стават по-малко активни.

Изследванията показват, че хората с посттравматично стресово разстройство имат по-малък хипокампус – центърът на паметта на мозъка ни, който е чувствителен към стрес. Пациентите с ПТСР също са склонни да имат по-активна амигдала.

Друг начин, по който травмата засяга мозъка и тялото, е чрез дисрегулация на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос, която играе ключова роля в отговора на стреса. Стресовата реакция “борба или бягство” е предназначена да бъде временна, но травматичните събития могат да накарат тялото да остане в режим на опасност и оцеляване. Това може да създаде състояние на хипер-бдителност, което в крайна сметка може да доведе до надбъбречно прегаряне.

Всички разгледани процеси предизвикват в тялото ни да се отделя много енергия, която когато има травматични преживявания, които пренатоварват организма ни, остава блокирана в цялото тялото – мускули, органи, дори на клетъчно ниво. Последните проучвания разкриват, че стволовите клетки всъщност могат да съхраняват миналите спомени на нашата тъкан. 

Емоции, мисли, усещания, телесни реакции, всичко остава блокирано. Затова, когато работим с такива състояния са необходими методи, чрез които да се въздейства на дълбоките пластове на организма ни. 

 

За повече насоки за справяне с тревожността и паник атаките се запишете за онлайн курса: „Как да се справим с тревожността и паник атаките“

 

Травма и тревожност

Когато настъпи травматично преживяване, в опит да ни предпази, мозъкът ни временно поставя на пауза системата за обработка на паметта и преживяването не се съхранява, както обикновените спомени. Вместо да се съхраняват като пълен спомен, възпроизвеждан в главите ни като филмова лента, се смята, че травматичните преживявания се съхраняват като фрагменти от визуални образи и телесни усещания. Тези фрагменти не са обработени и следователно не се вписват в системата, както би трябвало. Тъй като не са интегрирани и “храносмели”, тези фрагменти могат да изплуват неочаквано като кошмари, ретроспекции или обща тревога и безпокойство. 

Всичко това може да доведе и до посттравматично стресово разстройство. 

Освобождаване на потиснатите емоции

Според изследвания на Harvard Health непреработената травма може да ни направи по-податливи на здравословни проблеми, включително инфаркт, инсулт, затлъстяване, диабет и рак.

Ако травмата и потиснатите емоции се игнорират твърде дълго, те могат да бъдат соматизирани и да се проявят като физически усещания, дори като хронична болка. Въпреки че „заседналите“ в организма ни емоции могат да навредят на нашето благополучие, освобождаването им може да има също толкова силни ефекти.

Един красноречив пример за това е феноменът на радикалната ремисия. Д-р Кели Търнър, автор на Radical Remission, изследва над 1500 терминално болни пациенти с рак. Тя установява, че много хора, които са преживели радикална ремисия, считат преодоляването на минали травми и освобождаването от емоционалния багаж за ключ към тяхното изцеление.

Психотелесни практики

Някои общи насоки за работа с мислите, емоциите и тялото включват:

Да си даваме време и пространство, в което да чувстваме, да останем насаме с мислите, емоциите и телесните си усещания. Да се научим да ги “контейнираме” (удържаме в себе си, да ги допускаме със спокойствие, запазвайки стабилността си).

Да наблюдаваме кои са ни провокаторите в ежедневието – кога тялото ни реагира със свиване и стягане, кога имаме силна емоционална реакция, която ни обзема и сякаш не може да се отърсим от нея.

Да прилагаме дихателни практики по няколко пъти на ден например алтернативно дишане или огнено дишане. 

Да медитираме с повтаряне на мантра и броеница – тези допълни детайли помагат за цялостно насочване на сетивата в момента тук и сега и концентриране ума ни. Това може да ни помогне по-лесно да променим емоционалното си състояния и да прекъснем злободневния мисловен поток.

Да задоволяваме нуждата на тялото от безопасно и приятно докосване – масаж, прегръдки с близки или самопрегръдка. Да си позволим да получаваме любов и грижа и да останем присъстващи в момента, да видим как ни реагира тялото, да усетим какво чувствата.

Да посещаваме терапевт, който успешно прилага психотелесни практики и/или терапевтични групи с психотелесни опити и упражнения – за доверие, за приемане на дискомфорт, за разтоварване на напрежение, за освобождаване на емоционални блокажи

Още идеи за практики, които могат да се правят самостоятелно или водени от терапевт:

Практика 1:

Визуализации заедно с допир и докосване, лек масаж или разтриване на напрегнати мускулни зони. Това може да е упражнение с представяне на случилото се в миналото или на това, което предстои да се случи. След това като се появи телесно усещане или емоция, да си представим как отиваме при тази емоционална част в онзи момент, в който се нуждае от грижа и подкрепа и да ѝ ги дадем. Докато си представяме това, може да се погалим по косата или лицето, да си обгърнем ръцете като в самопрегръдка, да разтриваме с длани корема и гръдния кош. 

Практика 2:

Хипнотични сесии или слушане на водени медитации и работа с дъха ни – body scan практики, като например постепенното сканиране на усещанията на тялото с фокусирано внимание, започвайки от стъпалата на краката и плавно стигайки до върха на главата.

Докато слушаме медитациите също може да подсилим въздействието чрез съзнателна работа с духа ни. Например дълбоко дишане или друг вид дихателна практика като алтернативно дишане, брамари или огнено дишане.

Практика 3

Визуализация с терапевтично “изтръскване”. Може да си представим стресовата или тревожната ситуация и когато усетим, че тялото ни влиза в активация, появява се емоция и чувство, да направим терапевтичното изтръскване. За целта трябва да застанем с крака на ширината на бедрата и да отпуснем коленете и раменете. След това започваме да се изтръскваме и да усещаме отскока през коленете си. Важно е да оставим вибрацията да се разпространи към ръцете и раменете ни. И така за няколко минути да се оставим на разклащането на цялото си тяло с леко разтърсване. 

 

Често сегашните ни проблеми с тревожността са отзвук от миналото, носят отпечатък на трудните и тежки ситуации назад във времето. Някои части от нас продължават да са застинали в емоциите оттогава. Описаните насоки и практики могат да бъдат частица от пъзела за справянето с тревожността и травмите.

За повече насоки за справяне с тревожността и паник атаките се запишете за онлайн курса: „Как да се справим с тревожността и паник атаките“

 

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

    FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

    Be First to Comment

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *