Кои са 8-те грешки при справяне с тревожно разстройство?

тревожно разстройство

Някои основни проблеми, с които хората се обръщат към мен в психотерапевтичната ми практика, са тревожните състояния и паник атаките. Когато те са част от живота ни, ежедневието е изпълнено с притеснения, тревоги, страх, постоянното очакване да не би нещо да се случи и телесни симптоми като сърцебиене, задушаване, замайване, мускулни изтръпвания и стягания.

Естествената психотерапия успешно се справя с тези състояния и може да доведе до устойчиво преодоляване и качествена личностна промяна. Това се постига благодарение на цялостния подход, който включва диалектическа и дидактическа посока на работа с тези състояния. Липсата на тези подходи правят опитите и усилията за преодоляване неуспешни или дори да имат успех, след време състоянието се връща с пълна сила. 

Защо се получава така? 

Първа грешка:

Работим само когнитивно – опитваме се да променяме начина си на мислене единствено на нивото на мисълта. Най-често това води до опити да заменим негативната мисъл, генерираща страх и тревога, с някоя позитивна. Другият вариант е да се опитваме въобще да не мислим за страшното като се фокусираме върху нещо друго, правим планове как всичко ще е наред и си внушаваме, че няма повече да идват неприятните симптоми. 

Втора грешка:

Опитваме се да се справим с тези състояния само с работа на телесното ниво. Например, започваме да правим техники за успокояване и релаксация един-два пъти на ден. Също може да спортуваме всеки ден или по няколко пъти в седмицата с надеждата, че това ще ни избави от телесните симптоми и ще преработи успешно напрежението и стреса. 

Трета грешка:

Работим върху настоящия проблем и тревожни състояния като се фокусираме само върху детството и динамиката в ранните години от живота си. Започваме да анализираме и да развиваме различни хипотези откъде и защо се е стигнало до тези симптоми. На това ниво понякога се забелязва прекалена фиксация в миналото без реално да се развиват конкретни умения в настоящето и да се прилагат цялостни стратегии какво трябва за в бъдеще да се промени. 

Четвърта грешка:

Опитваме се да се справим с тревожното разстройство чрез опити да сме повече фокусирани в настоящето – да обръщаме повече внимание на хубавото в живота. Да се опитваме да правим промени в начина на живот – смяна на работа, започване на връзка, поставяне на нови цели – без да отчитаме по-дълбоките модели на мислене и поведение, които са предпоставка за състоянието. Така често се получава, дори да направим промените и да си поставим цели, състоянието да си остане или след време да се завърне. 

Пета грешка:

Опитваме се да се преодолеем симптомите и силната тревожност и страх като тренираме единствено приемане. В този случай присъства идеята, че ако просто приема случващото се, ако спра да се съпротивлявам на симптомите и на емоциите, постепенно те ще отшумят. Приемането е част от терапевтичния процес, но ако разчитаме само на него, понякога се получава едно насилие върху себе си. С времето започваме да изтърпяваме симптомите и неприятните моменти, но това не ги премахва, а се научаваме да живеем с тях, макар и да не са със същия интензитет, както са били в началото. В един момент приемането може да се превърне в примиряване. 

Шеста грешка:

Фокусираме се единствено върху овладяването на силните страхове и симптоми. Тази едностранчивост може да ни доведе до частичен резултат, но липсата на осъзнатост и работа върху по-дълбоките характерови тенденции води до постоянно завръщане на симптомите. Срещал съм хора, които са експерти в преминаването през паник атаките си, но не могат устойчиво да ги преодолеят и те да спрат да се появяват. 

Седма грешка:

Нямаме конкретни насоки какво и как да правим, защото мислим, че такива няма. Психотерапията все още в някои случаи може да се базира на погрешното разбиране, че на всеки човек процесът е уникален и съответно начините за справяне с тревожната симптоматика са различни и не може да се каже от първите сесии какво и как точно трябва да се прави. Всъщност в днешно време, благодарение на десетилетията развитие на психотерапевтичния процес и прогреса в невронауката, има много точни, ясни и практични стратегии, които могат да се прилагат. 

Осма грешка: 

Разчитаме за справяне със страховете и овладяване на тревогата единствено чрез максимата: предизвиквай се, излагай се на страховете си и така все повече ще се научаваш да преминаваш през тях, а те все повече ще се успокояват. Да, този процес е много важен и винаги е част от терапията, но е важно да бъде в подходящ контекст. Ако човек е с травма или силно дисрегулирана нервна система, предизвикването може още повече да засили нежеланите симптоми, а в някои случаи дори да го ретравмира. Много често, когато едностранчиво се прилага този метод, човек се изтощава. Дори няколко пъти успешно да преминава през страховете, после те пак го завладяват. 

 

В Естествената психотерапия успешно преодоляваме тези блокажи по пътя на справянето с тревожните състояния. Всички описани подходи имат своето място и се прилагат, но по адекватен за нуждите начин, в контекста на индивидуалната ситуация. Така се постига една цялостност, даваща възможност да се намери изход и от най-интензивни състояния. Тази цялостност намира своя теоретичен израз в идеята за диалектика и дидактика – два важни стълба на Естествената психотерапия.  

Диалектиката в Естествената психотерапия

В диалектиката търсим осъзнатост, отвъд ригидните опозиции: приятно – неприятно, добро-лошо. Минавайки през тезата и антитезата, стигаме до синтеза. Разглеждаме по-дълбокия смисъл на случващото се. Изграждаме цялостна визия за на пръв поглед противоречивите концепции: минало и бъдеще, логика и емоция, щастие и страдание, душа и тяло, семейната среда и индивидуалната предразположеност, житейски събития и личната отговорност.
Няма противопоставяне, а синергия – отделните подходи заработват заедно и се постига резултат по-голям отколкото всеки поотделно може да постигне. 

Работим за осъзнаване на смисъла, за реструктуриране на мисловните модели, промяна във вътрешния диалог, умения за заземяване, успокояване и регулиране на нервната система, медитация, промяна в начина на живот, работа с базовите убеждения, преработка на минали травматични спомени и ситуации… и всичко това в посока на акордиране с потенциала ни, със законите на живота, с хармонията на света. 

Дидактиката в Естествената психотерапия

Освен този диалектически вектор в Естествената психотерапия присъства и дидактическият. Дидактика означава преподаване, обучение, възпитание. Това е много важен момент, който дава директна и практична насока на терапевтичния процес. Симптомите и тревожните състояния имат конкретен урок и послание за нас. Чрез тях животът ни подтиква да направим дадена промяна. Симптомите и състоянията разкриват кои са житейските ни задачи, кои са промените в характера, които трябва да направим, за да живеем по-пълноценно. 

Например:

Паническото разстройство учи на свързване с любовта, сигурна привързаност и базово доверие в себе си и живота. 

Генерализираната тревожност (при която много често има депресивност, натрапливост, хипохондричност) според основните характерови тенденции учи на увереност, стабилност, откриване на собствения вътрешен център като начин на съществуване в един несигурен свят, приемане на липсата на пълен контрол и придобиване на спокойствие в присъствието на духа.

Това са само някои от нещата, на които ни учат тези състояния. В тази статия се опитах да дам колкото се може по-практична и конкретна информация за какво трябва да внимаваме по пътя към така желаното справяне със състоянията. Естествената психотерапия се придържа към една стабилна научна и прагматична основа, за да може да се постигнат устойчиви резултати, които да са в полза на човека не само за премахване на нежелан симптом, а и в подкрепа на неговото израстване като личност.

За повече насоки:

Как да се справим с тревожността и паник атаките – онлайн лекции

Как да преодолеем натрапливите мисли – онлайн лекции

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *