Защо е трудно да се справим с негативните мисли и какво да направим?

негативни мисли

Често се обръщаме към психолог, за да се справим с негативни мисли и емоции. Каквото и да се опитваме да правим, за да се справим с тях, мислите остават неповлияни и дори понякога се засилват още повече. Силата на мислите може да варира – от леко премисляне до силна натрапчивост, която присъства като фон през целия ден. За ума ни това става като навик и колкото повече се повтаря едно и също ментално-емоционално съдържание в ежедневието, толкова повече го завзема.

Колкото и да се стараем да променим мислите си, опитвайки се рационално да намерим решение, да се успокоим, да мислим трезво за нещата и да предприемаме конкретни действия, мислите не спират или намаляването им е много труден и бавен процес, сякаш нещо ни пречи.

Защо е толкова трудно да се справим с негативните мисли?

Каква роля играят тези мисли, защото нищо не се случва просто така в психиката ни, нали? Често мислите са на повърхността на айсберга. Под тях има нещо друго. Те са следствие, което понякога играе защитна роля, но от какво се опитва да ни предпазят? Каква е функцията на постоянно повтарящите се мисли? Поглеждайки в детайли психичното съдържание, ще открием, че под мислите има определени чувства и емоции. Тези постоянно повтарящи се мисли се явяват опит на психиката да се разсее, да се освободи и да преодолее дискомфорта и напрежението, което поражда емоционалното съдържание. Когато то е твърде интензивно и неприятно, умът ни бяга в менталното предъвкване като опит да ни избави от него и да намери решение.

За жалост това се превръща в едно натрапливо премисляне, което се различава от рационалното и трезво обмисляне, вземане на решение и продължаване напред. Умът не може да разпознае същината на проблема и започва да си създава свои предположения. Колкото повече се опитва, се заплита във все по-странни, всеобхватни и непрестанни сценарии за неприятни събития и ситуации. Не намираме решението, защото задачата не е поставена адекватно, а се хващаме за неточните предположения на ума. А умът работи в трескав режим и всяко нещо, което има дори минимален шанс да се обърка, представлява за него интерес и става повод за тревога.

Откъде идват тези чувства и емоции?

Причината за тези чувства и емоции често са базисните вярвания и убеждения за нас и света. В основата на психиката ни, в ядрото на личността ни е представата, която се формира за нас и обкръжаващото ни още в ранните години и след това бива дооформена от случващите се по-запомнящи се и важни събития. Но често тези най-първични вярвания се създават в предвербалното и предрационалното ни съществуване. Те са цялостни усещания, имат много силен телесен отклик и формират най-важните основи на бъдещето ни възприятие. Поради определени фактори като травми, критични ситуации и неблагоприятни условия тези базови вярвания могат да са негативни.

Ключови такива травми са отхвърляне, изоставяне, потискане, предателство, унижение, излагане, манипулация и несправедливо отношение спрямо нас. Те стоят като базов фундамент на личността ни. Едно ядро от психично съдържание, което във всеки момент може да бъде активирано.

Например, когато вярваме, че имаме много недостатъци и хората никога няма да ни приемат и постоянно ще ни изоставят, постоянно ще откриваме подобни доказателства или ситуации, които ще провокират точно тези наши страхове. Когато сме чувствителни на дадена тема, дори нещо леко да я доближи и засегне, веднага изплува цялото съдържание. Достатъчно е да се активира това ядро и оттам следват последствията, които вече разгледахме. Така се формира следната схема:

Базови вярвания и усещания -> Чувства и емоции -> Мисли и поведения

В основата имаме базови убеждения и усещания за нас и света. Когато са формирани в следствие на травми и тежки обстоятелства, може да изглеждат като:

„Аз съм лош, никой няма да ме обича, неадекватен съм, хората ще ме изоставят, отхвърлят, пренебрегнат, предадат, животът е място със страдания, несигурност, всеки момент нещо лошо може да се случи и няма смисъл от нищо“

Когато тези съдържания бъдат активирани, се предизвикват усещания, чувства и емоции като страх, тревога, гняв, срам, вина, паника. Когато се появят тези емоции и чувства, психиката се опитва да ни предпази от интензитета и дискомфорта, който причиняват, чрез ментални и поведенчески стратегии.

Менталните начини за справяне са всички негативни и натрапливи мисли, катастрофизиране, постоянно премисляне и предъвкване на лоши сценарии – те действат като буфер, енергията от емоциите отива в мислите и все пак се създава нещо като преграда, която не ни позволява да изпитаме докрай негативните емоции. С времето обаче става така, че нито мислите, нито чувствата и емоциите спират и неприятното усещане и напрежение дори се засилват.

Поведенческите начини могат да са най-различни стратегии за справяне със стреса и напрежението, от най-здравословни до по-малко здравословни като разсейващо поведение или прибягването към бързи удоволствия.

Причината, поради която не можем да преодолеем негативните мисли и нежеланите поведения, е фактът, че не адресираме правилно коя е тяхната причина.

Техниката „падаща стрела“

В Естествената психотерапия прилагаме един фин и ефективен метод за работа с психичните съдържания, наречен „падаща стрела“. При него взимаме за отправна точка повтарящите се мисли и спускаме лъч към дълбините на съзнанието си, задавайки си следните въпроси:

Какви чувства и емоции, провокират в мен тези мисли?

Защо това, което преживявам, е важно за мен?

Какви други чувства и усещания се пораждат в мен?

Какво като цяло означава това преживяване за мен?

Кое е най-лошото, което може да се случи?

И какво от това?

Какво „казва“ за мен или за света това преживяване? 

От мислите минаваме през чувствата и емоциите, за да стигнем до дълбоките усещания, представите за себе си и света, убежденията, нагласите и вярванията ни.

Какво да правим, когато стигнем до тези тъмни дълбини и се сблъскаме с най-големите си страхове?

Когато открием основата, състояща се от базовите вярвания и убеждения, за да бъде по-лесна работата с тях, може да ги преформулираме в конкретни нужди, за които е необходимо да се погрижим. Така, вместо да имаме травма, която трябва да преборим, рана, която трябва да излекуваме, може да се насочим към определена нужда, която трябва да удовлетворим. В крайна сметка всички негативни базови вярвания и убеждения разкриват нуждата ни от искрено общуване, любов, близост, да почувстваме своята стойност, да усетим, че сме адекватни, приети, смислени. Спрямо своите нужди можем да заемем активна позиция. Така започваме да се грижим за себе си. Търсим конкретни опити и преживявания, които да ни доведат до промяна в усещането за себе си и света. Отново това може да е дълъг и постепенен процес, но поне може да сме сигурни, че за разлика от усилията, насочени само към спиране на мислите, то в този случай старанието ни ще доведе до резултат. Вместо да поливаме листата на дървото и да чакаме да върже плод, при работата с базовите вярвания поливаме неговите корени.

Повече примери за работа с техниката „Падаща стрела“ може да прочетете в статията на Орлин Баев „Падаща стрела към подсъзнанието“ 

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *