Обсесивно-компулсивно разстройство – лечение по метода на Виктор Франкъл

лечение на окр

Статията не е авторска, а извадка от книгата на Виктор Франкъл „Теория и терапия на психичните разстройства“

Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство – какво трябва да знаем

Реакцията на човек с ОКР е да се бори срещу компулсиите – точно противоположно на хората с тревожни разстройства, които бягат от тревожните пристъпи. При тях се среща моделът на компулсивната невротична реакция, който е да се борят срещу нея. Получава се следния модел на реагиране:

Компулсивна идея -> Страх от компулсията -> Борба срещу компулсията -> Реактивна компулсивна невроза

Същевременно напрежението предизвиква противодействащо напрежение, а противодействащато напрежение засилва напрежението. По същия начин е вярно, че вътрешното напрежение, което пациентът изпитва, се засилва в максимална степен по начин, който не е различен от този, по който тревожността се издига до страх от тревожност.

Но е важно да се знае, че невротичната реакция на обсесивно-компилсивното личностово разстройство е обратима – тя може да се неутрализира. На мястото на борбата и бягството от компулсиите, т.е. на мястото на неуместната дейност, трябва да възникне правилна пасивност и тази пасивност може да стигне дотам, че компулсиите един вид да атрофират от бездействие. Всичко се свежда до това дали пациентите се учат как коректно да се справят с тревожните пристъпи или компулсиите – и в крайна сметка със себе си. Колкото повече хората се приспособяват в този смисъл, т.е. колкото повече патогенната борба срещу компулсиите и бягството престават, толкова повече наблюдаваме намаляване на компулсивните симптоми.

Затова вярваме, че целенасочената психотерапия е напълно възможна и необходима. Това, че пациентът се бори срещу компулсиите – ето това трябва да бъде прекратено. Трябва обаче да отчетем, че борбата срещу компулсията има като основа именно страха от компулсията. Тя може да се направи безпредметна като на пациента се покаже относителният имунитет срещу психози, който принадлежи на компулсивно-невротичния характеров тип, и така се демонстрира пред него, че практически няма опасност неврозата да се превърне в психоза.

Методът на парадоксалното намерение

Да обясним парадоксното намерение – пациентът иска да избяга от или да се бори срещу симптома или компулсията и това поражда изпреварваща тревожност, която на свой ред увеличава вероятността от предизвикващия страх симптом или компулсивно поведение. Точно относно този модел логотерапията на Виктор Франкъл пита: Какво би се случило, ако подтикнем пациентите с фобия да се опитат да пожелаят това, от което се страхуват? Или да подтикнем обсесивно-компулсивните пациенти да не се борят срещу компулсията, а да действат въз основа на нея? Във всеки пример подобно парадоксно намерение отнема вятъра от платната на изпреварващата тревожност и предизвиква „самодистанциране“. Фактът, че често участва и хумор, само подпомага този процес на самодистанциране.

Парадоксното намерение е инструмент на човешката способност за дистанциране от себе си. Многократно е наблюдавано, че то е ефективно дори в тежки, хронични и трайни случаи и че има успех дори при кратка терапия. Описани са случаи на обсесивно-компулсивно разстройство, при които разстройството е продължавало 60 години, докато парадоксното намерение е довело до видимо подобрение. Терапевтичният успех, който може да се постигне с тази техника, е изумителен и забележителен, поне когато го съпоставим с вездесъщия песимизъм, с който днешните психиатри се изправят пред хроничните обсесивно-компулсивни разстройства.

Резултати от научни изледвания на обсесивно-компулсивно разстройство

Изследователите Л. Солиом, Гарса-Перес, Ледуидж и К. Солиом насочват вниманието към резултатите от 12 изследвания в различни страни, които показват, че обесивно-компулсивните разстройства не се поддават на лечение в 50 процента от случаите. Авторите поддържат тезата, че прогнозата за обсесивно-компусилвно разстройство е по-негативна, отколкото за всяка друга форма на невроза и че поведенческата терапия не предизвиква промяна, а само 46 процента от случаите, публикувани от поведенческите терапевти, се подобряват.

Д. Хенкел, К. Шмук и Р. Бастин обаче по повод опитни психиатри посочват, че „особено тежки обсесивно-компулсивни разстройства се оказват нелечими независимо от интензивните терапевтични усилия“, докато парадоксното намерение демонстрира недвусмислено възможността за краткосрочно повлияване върху обсесивно-компулсивните разстройства. Фридрих Бенедикт показва в дисертацията си, че за приложението на парадоксното намерение в тежките и хроничните случаи са нужни огромни усилия.

Обсесивно-компулсивно разстройство – лечение и клиничен случай

Г-жа Р. била на 52 г. Майка ѝ преди нея страдала от тежко обсесивно-компулсивно разстройство. Преди четиринайсет години станават видими симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство и у пациентката. Дотогава тя просто била педантична. Започва да страда от натрапливо броене. Често започвала да чете по повече от 10 пъти или пък засядала на някоя дума. Трябвало да поддържа скрина си в най-педантичен ред, проверявайки всичко, като същевременно изпитвала силен страх, че той може да се наруши. За да е сигурна, че наистина е затворила чекмеджетата, трябвало да ги затръшва със специфичен ритъм. Многократно наранявала кокалчетата на ръцете си, чупела ключове и унищожавала дръжките – заради постоянните провеки дали вратите наистина са затворени. Дори на съпруга ѝ не било позволено да се доближава до нейния скрин и веднъж се наложило тя да си купи блуза, след като не можела да позволи на съпруга си да доближи скрина ѝ.

Пациентката е хоспитализирана, насочена към д-р Нибауер за психотерапия и лекувана от началника на отделението – само доколкото той ѝ илюстрира парадоксното намерение. Същия следобед пациентката разбърква две от чекмеджетата в шкафа си и дори е донякъде горда от този факт. Забележително е, че едва след този терапевтичен ефект при обсъждане с д-р Нибауер става ясно, че когато била на 5 години, брат ѝ счупил любимата ѝ кукл, след което пациентката започнала да прибира играчките си. Когато била на 16 години, сестра ѝ взела една от роклите ѝ без да я попита, след което пациентката започнала да заключва роклите си. Д-р Нибауер обучава пациентката на смисъла на парадоксното намерение: трябва да се възнамерява несъвършенство – всичко трябва да е в колкото се може по-голям безпорядък. Пациентката трябва да отваря шкафа си с желанието да внесе хаос във всичко. Два вни след започването на терапията пациентката стига дотам, че вече няма нужда да брои или да инспектира. На четвъртия ден от терапията вече няма нужда да повтаря всичко, което прави. Две седмици след започването на терапията пациентката успява отново да използва писалката си нормално, нещо, което от години не можела да прави, тъй като това трявало да става според определена система от правила. Казва на лекаря си: „Много съм горда“. На втория ден след това тя е изписана, при което казва на шефа на отделението: „Вече не се страхувам. Всичко е съвсем нормално. Отивам си у дома нов човек.“ Пациентката страдала от обсесивно-компулсивно разстройство в продължение на 14 години, а възстановяването се осъществило в хода на 16 дни. След това продължава наблюдение, което потвърждава този факт.

За повече информация относно описания метод и насоки как да го приложите за справяне с ОКР може да ми пишете във фейсбук месинджър или да прочетете книгата „Теория и терапия на психичните разстройства“

Прочетете още:
Лечение на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство) – нови изследвания 

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *