Неподходящите очаквания са враг на щастието
На всички ни е добре познат вкусът на разочарованието – неприятното усещане на раздразнение от неосъществените желания. Колкото повече на сърцето ни се трупат тези горчиви чувства, толкова повече изграждаме прегради в себе си, които задушават щастието и ни правят затворени за света, а отношенията ни стават все по-студени. Но как да прекъснем този процес? Как да излезем от омагьосания кръг на очакването, разочарованието и последващия гняв или потиснатост?
Категоричен отговор дава познавачът на ведическата психология и източната мъдрост Вадим Тунеев. Той прилага шоковия подход, за да можем, преминавайки през крайността, да открием златната среда:
Ако искате цялата психология на взаимоотношенията да сведете до една формула, всичките дебели книги да синтезирате до един прост афоризъм, той би бил следният:
„Никога нищо не очаквай от хората.“
Не очаквай от тях разбиране.
Не очаквай от тях уважение.
Не очаквай от тях сътрудничество.
Не трябва да имаме подобни очаквания. Ние сме тези, които трябва да правим тези неща за другите. Но да ги очакваме от тях е безсмислено, защото в крайна сметка няма да ги получим. Или дори да получим нещо, то няма да е в тази степен, която ни се иска.
Дори да даваме на човека 100% от своята енергия, най-вероятно ще получим от него максимум 50, 80 или 95%. Никога няма да получим толкова много, колкото ни се иска. Дори да получим 99%, така ни е устроен умът, че ще се вкопчим в този 1%, който ни липсва и отново няма да сме доволни.
ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЕМИНАРА: ТАЙНАТА НА ХАРМОНИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ОИДА ТЕРАПИЯ – 13 септември
Но защо никога нищо да не очакваме от хората?
Според източната мъдрост всички сме обусловени от кармата. Кармата най-просто и практично казано е причинно-следствената връзка, която във физиката е законът, че на всяко действие има противодействие.Оттук следват две важни неща:
Първо, трябва да знаем, че самите ние не сме съвършени и колкото и да искаме не може да удовлетворим желанията и нуждите на другите хора на 100%. Всички ние сме допускаме грешки, но във взаимоотношенията с хората имаме очакването, че другия човек ще ни даде необходимата пълнота. Пропускаме факта, че той е като нас – има своите особености, слабости, върви по своя път и се сблъсква със същите несигурности, съмнения и притеснения.
Второто нещо е, че щом измерваме кой какво и колко ни дава, значи сме заели настроение на получаване. Когато ние сме в тази позиция на консуматори, получаваме хора, които имат същото отношение към нас. Ние сме взаимосвързани и нашата нагласа се усеща и дори те по принцип да действат по друг начин, спрямо нас може да се държат именно така.
Хората, и най-вече нашите близки, ни се посочат областите, в които имаме да се развиваме, качествата, които трябва да изградим. Те ни обучават на най-важните неща.
Не очаквайте любов, а споделяйте любовта си
Когато помним тези неща, разбираме, че трябва ние да сме тези, които да дават. Така може да се развиваме и да използваме закона за причинно-следствената връзка като карта, която ще покаже пътя към нашето щастие. Този път минаваме през усъвършенстването и извисяването съзнанието. Само така може да достигнем до онова щастие, което не зависи от външните условия.
Затова Вадим Тунеев добавя:
Не очаквайте разбиране, разбирайте другите.
Не очаквайте топлота, но споделяйте топлината си с другите.
Не очаквайте любов, а споделяйте любовта си.
И тогава ще бъдете щастливи.
Проста формула за устойчиво щастие в този променлив свят.
Ако статията ви е харесала или е провокирала желание да споделите въпрос или коментар, може да ми пишете на фейсбук месинджър.
Също така тук може да прочетете за следващото събитие -> Тайната на хармоничните отношения с ОИДА терапия
Be First to Comment