Все повече научни данни доказват ползите от дихателни упражнения. Например бавното, дълбоко дишане може да успокои нервната система, намалявайки пулса и активирайки парасимпатиковата (успокояващата) нервна система, тялото става спокойно и съзнанието притихва. Ползите от този метод се обогатяват и от нови доказателства за съществуваща пряка връзка между носното дишане и когнитивните ни функции.
Как дихателни упражнения влияят на мозъка
Учени, заинтересовани в разбирането как дишането засяга областите на мозъка, които отговарят за паметта и обработката на емоциите, чрез поредица от експерименти откриват, че носното дишане има ключова роля в координирането на електрическите сигнали в мозъчните области, отговарящи за обонянието, които директно получават информация от носа. След това се координират амигдалата (която обработва емоциите) и хипокампуса (отговорен за паметта и емоциите). Знае се, че системата за „обонянието“ е тясно свързана с лимбичната система, влияеща на емоциите, паметта и поведението. Поради тази причина определена миризма или аромат може да предизвика много силни емоционални спомени. Новото, което показва проучването е, че самият акт на дишане, дори и при липса на миризми, може да повлияе на нашите емоции и памет.
Първоначално учените изследват чрез електроди електрическите сигнали в мозъка на 7 пациенти с епилепсия и установяват, че продължаващите ритми на естествено, спонтанно дишане са в синхрон с бавни електрически ритми в област на обонянието на мозъка. След това откриват, че по време на вдишване през носа се засилват бързите електрически ритми в амигдалата и хипокампуса. За да си изясним тези сложни процеси може да си представим тази система като един оркестър – нашето носно дишане е диригентът, определящ темпото за бавно свирене в зоната на обонянието и по-бързите ритми в зоните на емоциите и паметта.
Вдишването кодира спомените и балансира емоциите
За да се разберат тези синхронни ефекти, които носното дишане предизвиква в мозъчните зони, учените провеждат отделни експерименти върху 60 здрави доброволци, за за тестват ефектите на носното дишане върху паметта и емоционално прояви. На хората се представят снимки на страхливи или изненадани лица и те трябва бързо да решат каква е тяхната емоция. Оказва се, че те са в състояние да разпознават страшните лица (но не и изненаданите) много по-бързо, когато лицата се появяват точно по време на вдишване през носа (което не се случва по време на издишването, нито с дишане през устата. Учените също тестват паметта, показвайки на хората снимки, които трябва след време да си спомнят. Данните показват, че споменат за снимките е по-добър, когато са били показани по време на вдишване през носа.
Изследването показват система, в която вдишването е като дистанционно управление за нашите мозъци: чрез вдишването през носа пряко повлияваме електрическите сигнали в зоната на обонянието, които косвено контролират електрическите сигнали в центровете за паметта и емоциите. По този начин можем да контролираме и оптимизираме функциите на мозъка, използвайки вдишването, за да имаме по-бърза и по-точна способност за емоционално разпознаване и осъзнатост, както и подобряване на паметта.
Източник: www.mindful.org, картинка: Maria Kazanova_Adobe Stock
Ако имате въпрос или желаете да споделите нещо, може да ми пишете във фейсбук тук.
Прочетете още:
100 ползи от медитацията
Готов ли си за решения?
Невронауката откри песен, намаляваща тревожността с 65%
Be First to Comment