Как да бъдем лечители на себе си

Какво би било, ако всъщност в нас няма нищо лошо и нищо за поправяне, освен малка настройка на съзнанието ни.  

Почувствайте тази възможност. Вдишайте я.

Всеки от нас е съвкупност от тяло, съзнание и душа със собствена вродена мъдрост, която непрекъснато се опитва да поддържа подходящото за нас равновесие. Нашето естествено състояние е да бъдем „лечители“.


В момента, в който приемем, че лечението трябва да дойде отвън, че някой извън нас – лекар, лечител или психолог, трябва да „свърши тази работа“, потискаме силите си и забравяме за всички налични възможности. Това е най-прекият път за загуба на връзката със себе си и вътрешната ни мъдрост, а също слагаме преграда пред нашето щастие и благополучие.

А какво би било ако всичко, което възприемаме като проблеми, е всъщност покана? Покана от нас за нас. Ако това е просто част от нас, с която не сме толкова запознати, но която иска нашето внимание. Която ни казва „Ето ме. Погледни ме. Запознай се с мен. Приеми ме. Обичай ме. Предизвиквам те.“

Вървейки по пътя на себепознанието, това, което откриваме, е както изненадващо, така и неприятно. Но ако не се сблъскаме с различни житейски ситуации, тогава как иначе ще срещнем както сянката, така и светлината – двете страни на една и съща монета?

Вместо да се вторачваме в това, което е „лошо и неправилно“ и в това, което се нуждае от „излекуване и подобряване“, може да решим да приемем отношение на любопитство и състрадание към себе си. Какво можем да научим днес? Как можем да видим тази ситуация от по-висока перспектива, Вселенската перспектива? Опитайте се да замените думата „излекуване“ с думата „обичане“ и си позволете да усетите разликата. Любовта е истинската ни природа и единственият лечител. 

Представете си, че вместо да вярваме, че сме изначално с проблеми и грешки, бихме могли да се фокусираме върху факта, че сме съвършени в своето несъвършенство. Перфектни за предизвикателствата, уроците и растежа, които сме решили да поемем в този живот. Че ние сме неразделна част от всичко, което е. И сме на точното място, в хармония с цялото.

Какво облекчение би било да си дадем разрешение просто да бъдем, с всичките силни и слаби страни, с проблемите и възможностите. Може би странностите са само искри на уникалност. Защо искаме да ги изкореним? Както е казал Робин Уилямс, „На вас ви се дава само една малка искра лудост.“

Ние може да достигнем до по-голямо количество любов към себе си като бъдем по-мили, слушаме своите нужди и сме отворени за повече радостни мигове. В крайна сметка взаимоотношението с нас самите е най-дългото, което някога ще имаме. То е основата, върху която всички други могат да се случат. 

Какво би било, ако любовта и отговорите, които търсим, са в сърцето ни и всичко, което трябва да направим, е да забавим темпото?

Спрете за момент. Бъдете присъстващи. Запазете мълчание. Дишайте. Слушайте. Представете си възможностите.

източник: www.elephantjournal.com

Прочетете още: 
Какво спира механизмите за самолечение на организма ни
Защо лекарствата за страх и тревожност не работят
3 неща, които психологът иска да знаете