Тайната на оздравяването според Норбеков (част 2)

zdrave_daniel_troev

Образът на здравето, образът на младостта — това е заместителят на думата „здраве“. Помните ли за бенгалския орех? Аха-а-а-а!
Думите „здраве“ и „бенгалски орех“ са еднакви в същността си.
Значи сега ще фантазираме, ще създаваме обект на подражание, еталон, идеал, по който ще се равняваме после външно и вътрешно.
Помъчете се да го направите както по-рано, в детството. Спомнете си как танцувахте, как си играехте в детството.

Веднъж се оказах в санаториум за деца инвалиди, сираци в предучилищна възраст, болни от диабет.
Оказа се, че по крайбрежието имало три еднакви санаториума.
Получават всички лекарства от едно аптечно управление, закупуват хранителните продукти от един склад. Въздухът, морето — всичко им е еднакво!
Но кой знае защо, само в един от санаториумите децата оздравяват, а в другите два — не.

Трябваше да намеря истинските причини за оздравяването на децата. Намерих ги.
Благодарение на това и вие ще оздравеете.

След около трийсет-четирийсет дни наблюдения установих, че игрите на тези деца някак се отличават от другите. Именно в детското възприятие, в детската искреност, в детското въображение е тайната. Как оздравяват? Как повлиява детското въображение? Преди да го разберем, трябва да знаем как децата се отнасят към болестта? Как? Никак. Просто след някое време, след десетина дни, свикват с нея като с панталонките си. Те се адаптират към всичко.

Единственото, с което не могат да свикнат децата, от което имат постоянна природна необходимост, това е инстинктивната потребност от родителска любов и закрила. Така го е измислила майката природа, че детето винаги трябва да е близо до възрастните.

Каква особеност имат децата? Те винаги са гладни за внимание, любов, нежност, особено малките деца. Колкото и да сте любвеобилни с детето, никога не му е достатъчно, след две минути то пак е гладно за любов. И си представете следната картинка. Бащата се прибира, пуска телевизора, детето идва.
— Какво ново? Как мина денят? Ела да цункаш тате. Цун! А сега върви при мама, върви, не пречи на тате. Върви при баба!
И край. Детето не е получило онова, от което изпитва огромна необходимост. А майката веднага го плясва:
— Пази се от фурната, ще се опариш.
А бабата, вместо да го гушне, му чете конско:
— Добрите момиченца правят ей така-а-а-а. Добрите момченца не правят така-а-а-а.

Но ако детето се разболее, внезапно става чудо. Бащата забравя за телевизора, подскача на задни лапи, готов е да изпълни всяко желание на детето.
Майката, която не му дава да си пъха главата в горещата фурна и всеки път го пляска по дупето, сега охка, ахка и се чуди с какво да му угоди.
Бабата чете приказки, пее песнички. Дори дядото се появява отнякъде. Всички са на линия.
Записвам: утоляването на глада и жаждата за любов е свързано с болестта!
Питах децата:
— Кажи ми, миличка, ако много искаш да те погалят по главичката или да ти кажат нещо хубаво, какво правиш?
Две от три деца отговарят:
— Казвам, че ме боли главичката или коремчето.
Значи детето един вид се преструва? Така ли е? Но…
Детето не може да се преструва, защото мислите му моментално се материализират в тялото и започва истински да го боли.
Децата, които живеят с родителите си, възприемат болестта като извор на грижа, внимание, любов. А сирачетата имат същата огромна генетична привързаност към нежността, природна потребност да са закриляни.

Прочети още: психологически консултации за справяне с проблеми

Тези деца отиват при служителите в санаториума, при възпитателите, при лекарите и питат:
— Защо тя има родители, а аз не?
Възпитателите не могат да кажат: „Ти изобщо нямаш родители“, и отговарят:
— И ти имаш родители.
— А къде са? А защо не идват да ме вземат? А кога ще дойде баба? А кога ще дойде дядо?
Казва им се:
— Сега боледуваш. Щом оздравееш, ще дойдат да те вземат.

Служителите в санаториума не са и подозирали, че лъжата им ще повлияе за оздравяването. Те просто знаят, че болестта на детето е неизлечима.
И децата, за да задоволят ненаситното си желание да са обичани, нужни, интуитивно започват да търсят начините. Така се изяснява, че този велик вътрешен зов е способен да унищожи и най-страшната болест.

Две-тригодишното дете започва да се интересува:
— Какво е това болест? Какво е това оздравяване?
Обясняват му:
— Имаш много захар в кръвта, разбираш ли? Не бива да ядеш сладко!
Малките много бързо разбират, че от извора на любов, закрила, спокойствие ги дели някакво злобно същество, което се нарича болест.
Сприятелих се там с едно пиленце, тригодишно момиченце, и го попитах:
— Кажи ми, моля те, какво означава твоята болест.
И то ми обясни:
— Отвътре имам много-много бучки захар и те са се събрали всички заедно. Затова родителите ми не идват при мен.
— А когато ти е много мъчно и искаш да дойдат, какво правиш?
То ме хвана за кутрето и ме изведе в двора.
Там бяха наредени към седемдесет разноцветни коритца. Сутрин с маркуч ги пълнят с морска вода.
Тя се стопля на слънцето и по пладне пускат децата вътре да се плискат като попови лъжички.
Момиченцето влезе в коритцето и взе да си повтаря някакви думи, както се плискаше вътре. Едвам го разбрах — то безкрайно повтаряше: „Аз съм захар, аз съм захар, аз съм захар…“
Попитах го: — Защо казваш „Аз съм захар“?
И досега си спомням тези големи очи, които ме погледнаха като идиот. Как може такъв голям чичко да не разбира толкова лесни неща! Нали захарта се топи във водата!

Детското въображение работи буквално. Малките си играят, а се оказва, че играта ги изцелява. Когато после го разказах на възпитателите, те в един глас възкликнаха: „А затова ли много от децата втори път не влизат в същата вода!“
Малките виждат, че „врагът“ се е разтворил там и искат тази вода да се махне.
Разбирате ли?

В общуването помежду си те много бързо си предават опита, свързан с оздравяването, „технологията да се сдобият с родители“. Научих някои неща от тях, ще ви ги разкажа.

И така, днес ще фантазираме като деца. Опитайте да пуснете на воля въображението си, да видите, да усетите, да почувствате в тази фантазия всичко, което смятате за присъщо на хармоничния човек, съвършения човек. Разбрахме ли се? Значи сега ще се вдетиним.

Източник: Мирзакарим Норбеков, „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избави от очилата“