В материала, озаглавен „Излекувай се“, научният журналист Jo Marchant описва как начинът, по който мислим за медицинското лечение, оформя съвсем реални, физически ефекти върху нашите тела – и това предложение се корени в науката, а не във философията.
Marchant изважда на показ поразително ново измерение на плацебо ефект, което противоречи на това как явлението обичайно се обяснява. Тя пише:
„Предполагаше се, че плацебо ефектът работи само ако хората са подвеждани да вярват, че им е дадено действително активно лекарство. Но сега изглежда, че това не е съвсем така. Вярата в самия плацебо ефект – вместо в дадено лекарство – може да се окаже достатъчна, за да насърчи нашите тела да се лекуват.“
Тя цитира скорошно проучване на Харвардския медицински институт, в който хората със синдром на дразнимото черво получават плацебо и са информирани, че хапчетата са „направени от инертни вещества, като захарни хапчета, които при клинични проучвания са показали ефективността си за значително подобрение в симптомите чрез самолечителни процеси между психиката и тялото.“ Откритието на изследователите е с големи последици за медицината, философията и духовността – въпреки че са наясно, че приемат плацебо, участниците оценяват техните симптоми средно с „умерено подобрение“. С други думи те са знаели, че не получават лекарство, но самото съзнание, че получават „нещо“ прави така, че да изпитват по-малко симптоми и да се задействат оздравителни процеси.
Marchant обобщава констатациите така:
„Реализмът може да бъде вреден за вашето здраве. Оптимистите се възстановят по-добре от някои медицински процедури, имат по-силни имунни системи и живеят по-дълго, както по принцип и при страдащи от заболявания като рак, сърдечни заболявания и бъбречна недостатъчност.
Прието е, че негативните мисли и тревожност може да спомогнат за разболяването ни. Стресът – убеждението, че ние сме изложени на риск – предизвиква физиологични реакции, като например „борба или бягство“ , задействаща симпатиковата нервна система. Еволюционната и роля е да ни предпазва от опасност, но ако е включена в прекалено дълго в дългосрочен план води до увеличаване риска от заболявания като диабет и деменция.
Сега вече изследователите осъзнават, че положителните убеждения не просто работят за потушаване на стреса. Те имат по-голям ефект – чувството за безопасност и сигурност, вярата и спокойствието, помагат тялото да се поддържа и самолекува.
Оптимизмът намалява предизвиканото от стреса възпаление и нивата на хормоните на стреса като кортизол. Той може също да намали чувствителността на симпатиковата нервна система и да стимулира дейността на парасимпатиковата нервна система, която отговаря за реакцията на почивка и възстановяване – обратното на „борба или бягство“.
Тези открития са от голямо значение. Те приближават науката още една крачка напред в разгадаването на чудодейните случаи на оздравявания на хора от най-различни заболявания. Връзката между психиката и тялото е факт, а възможностите на съзнанието тепърва предстоят да се разгадават. Дотогава можем да култивираме определени нагласи. Например вярата в способностите на психиката и организма ни, както и доверие в живота, без винаги да знаем накъде ни води.
За повече насоки може да ми пишете на psiholog@danieltroev.com
източник: brainpickings.org
Прочетете още:
„Как да стимулираме хормоните на щастието“
„Какво трябва да знаем за тревожността и тревожните разстройства“
„Тайната на оздравяването според Норбеков“
Be First to Comment