Когато говорим за човешкия мозък като електро-колоиден био-компютър, всички знаем къде е хардуерът: той е в човешкия череп. Софтуерът обаче, изглежда, е навсякъде и никъде. Например софтуерът в мозъка ми съществува и извън него в такива форми като книгата, която съм прочел преди 20 години, а именно английския превод на различни сигнали, предадени от Платон преди 2 400 години. Други части на моят софтуер са изградени от софтуера на Конфуций, Джеймс Джойс, учителката ми във втори клас, „Тримата смешници“, Бетховен, майка ми и баща ми, Ричард Никсън, многобройните ми кучета и котки, д-р Карл Сейгьн, всеки и (до известна степен) всичко, което някога е оказвало влияние върху мозъка ми. Може да звучи странно, но точно това е начинът, по който функционира софтуерът (или информацията).
Разбира се, ако съзнанието се състоеше единствено от тази недиференцирана тапиока от безвремеви, безпространствен софтуер, нямаше да имаме индивидуалност, център, Аз. Следователно искаме да знаем как от този универсален софтуерен океан се появява конкретният човек.
Всяка група програми се състои от четири основни части:
1. Общи императиви. Абсолютно базисни програми или „инстинкти“.
2. Запечатване. Това са повече или по-малко базисни програми, които мозъкът е генетично устроен да приема само в определени моменти от своето развитие. Тези моменти в етологията са известни като моменти на уязвимост на запечатване.
3. Обуславяме. Това са програми, надградени над запечатването. Те са „по-хлабави“ и доста лесни за промяна чрез контраобуславяне.
4. Учене. То е още „по-меко“ и „по-гъвкаво“ от обуславянето.
По принцип първичното запечатване винаги може да отмени всяко последващо обуславяне или учене. Всяко запечатване е вид софтуер, който се е превърнал във вграден хардуер, след като е втьлпен на младите неврони, когато те са особено отворени и уязвими. Запечатването (софтуер, замразен в хардуер) са неподлежащите на договаряне аспекти на нашата индивидуалност. От безкрайните възможни програми, съществуващи като потенциален софтуер, запечатването установява границите, параметрите, периметъра, в чиито рамки се осъществява цялото следващо обуславяне и учене.
Преди първото запечатване съзнанието на бебето е „безформено и празно“ — като Вселената в началото на „Битие“ или описанията на необусловеното („просветеното“, т. е. експлодиралото) съзнание в мистичните традиции. В момента, в който се направи първото запечатване, от творческата празнота се появява структура. Уви, растящият ум е впримчен в нея. Той се идентифицира с нея и в известен смисъл става структурата.
Всяко следващо запечатване усложнява софтуера, който програмира опита ни и който ние преживяваме като ”реалност“. Обуславянето и ученето изграждат допълнителни мрежи върху тази основа от запечатан софтуер. Цялата структура на мозъчната система от вериги изгражда картата ни на света. Тя е онова, което Мислителят мисли, а Доказващият механично нагажда всички постъпващи сигнали в ограниченията на тази карта.
Следвайки д-р Тимъти Лиъри (с няколко модификации), за удобство ще разделим мозъчния хардуер на осем вериги. („За удобство“ означава, че това е най-добрата карта, която познавам. Приемам, че тя ще бъде заменена от по-добра в рамките на 10 или 15 години, но във всеки случай картата не е територията.)
Четири от веригите са „древни“ и консервативни: те съществуват у всеки (освен, разбира се, у „дивите“ деца).
1. ОРАЛНАТА ВЕРИГА НА БИООЦЕЛЯВАНЕТО
Тя се запечатва от майката или от първия майчински обект и се обуславя от последващото хранене или заплаха. Занимава се най-вече със сученето, храненето. прегръщането и телесната сигурност. Тя механично се оттегля от вредните или опасните фактори – или от всичко, свързано (чрез запечатване или обуславяне) с вредното или опасното.
2. АНАЛНАТА ЕМОЦИОНАЛНО-ТЕРИТОРИАЛНА ВЕРИГА
Тя се запечатва на етапа на „Прохождането“, когато бебето става, започва да ходи и да се бори за власт в семейната структура. Тази предимно бозайническа верига има териториални правила, емоционални игри или измами, йерархичен ред и ритуали на домипация или подчинение.
3. ВРЕМЕСВЪРЗВАЩАТА СЕМАНТИЧНА ВЕРИГА
Тя се запечатва и обуславя от човешките артефакти и символни системи и „борави“ и „пакетира“ средата, класифицирайки всичко според местния тунел на реалността. Нейните функции са изобретяването, изчисляването, прогнозирането и предаването на сигнали през поколенията.
4. „МОРАЛНАТА“ СОЦИО-СЕКСУАЛНА ВЕРИГА
Тя се запечатва от първите преживявания на оргазъм и ухажване през пубертета п се обуславя от племенните табута. Преработва сексуалното удоволствие, местните дефиниции на „добро“ и „зло“, възпроизвеждането, възрастната родителска личност (полова роля) и отглеждането на малките. Тъй като растежът на мозъка на всеки уседнал примат (човек) от раждането до зрялата възраст е кратко повторение на еволюцията, развитието на тези вериги заедно с това на мозъка през еволюци- ята създава възможност за оцеляване на генофонда, бозайническата социобиология (йерархичен ред, или политика) и предаване на култура.
Втората група от четири мозъчни вериги е много по-нова. Всяка от тях днес съществува само в отделни хора. Древните вериги са рекапитулация на еволюцията досега, а тези футуристични вериги са предвкусване на бъдещата ни еволюция.
5. ХОЛИСТИЧНАТА НЕВРОСОМАТИЧНА ВЕРИГА
Тя се запечатва от преживяването на екстаз чрез биологична или химическа йога. Преработва невросоматичните („психика-тяло“) кръгове на обратна връзка, соматично-сензорно блаженство, наркотичния „екстаз“, „изцелението чрез вярата“ и т. н. „Християнската наука“, невро-лингвистичното програмиране и холистичната медицина се състоят от трикове или „номера“, чиято цел е да накарат тази верига да влезе в действие, поне временно. Тантра йога се занимава с изместване на съзнанието изцяло към нея.
6. КОЛЕКТИВНАТА НЕВРОГЕНЕТИЧНА ВЕРИГА
Тя се запечатва от йога за напреднали (биохимични – електрически стресове) и преработва системите за обратна връзка между ДНК, РНК и мозъка. „Колективна“ е, защото съдържа и има достъп до целия еволюционен – „Сценарий“ – минал и бъдещ. Преживяването й е божествено, „мистично“, разтърсващо ума. Тук живеят архетиповете на Колективното безсъзнателно на Юнг: Богове, Богини, Демони, Космати джуджета и други олицетворения на ДНК-програмите (инстинктите), които ни управляват.
7. МЕТАПРОГРАМИРАЩАТА ВЕРИГА
Тя се запечатва само от много напредналите йогини. Казано на съвременен език, тя се състои от кибернетично съзнание, което препрограмира и повторно запечатва всички останали вериги и дори само се препрограмира, създавайки възможност за съзнателен избор между алтернативни вселени или тунели на реалността.
8. HEЛОКАЛНАТА КВАНТОВА ВЕРИГА
Тя се запечатва от Шок. „доближаване до смъртта“ или „клинична смърт“, излизане от тялото (ИТ), трансвремеви възприятия („предчувствия“), транспространствени видения (екстрасензорно възприятие) и т. н. Настройва мозъка към не-локалната квантова комуникационна система, предложена от физици като Бом, Уолкър, Сарфати, Бел и други. Тези вериги ще бъдат обяснени подробно по-нататък.
откъс от книгата „Въстаналият Прометей“ на Робърт Уилсън
В друга публикация ще разгледаме по-подробно петата верига, която, според Тимати Лиъри, е в основата на способността да се лекуваме и да превърнем щастието и радостта в естествено състояние.
Прочети още:
„3 неща, които психологът иска да знаете“
„Най-голямата грешка по пътя към щастието“
„Как да станете Свръхчовек според Ницше“
Be First to Comment