В музиката човек не прави завършека на композицията, смисъла и целта на композицията. Ако това беше така, най-добрите музиканти щяха да са тези, които свирят най-бързо, щеше да има композитори, пишещи само финали. Хората щяха да ходят на концерти, само за да чуят един ударен акорд, и това щеше да е краят. Но ние виждаме, че в музиката не се случват така нещата. Подобно случване ни е предоставено в ежедневието от образователната система. Тя дава напълно различно впечатление за нещата. Всичко в нея се оценява и това, което правим, е да поставим детето в коридора на тази система, примамвайки го „Ела, насам, мац пис пис“.
Така вие отивате в детската градина и това е страхотно, защото след като приключите с нея, отивате в първи клас и тогава, хайде, във втори клас и така нататък. Когато приключите с основното училище, отивате в гимназията и нещата се ускоряват, нещото приближава. Тогава трябва да отидете в колеж. После отивате в университет и когато приключите с него, се присъединявате към света. След това трябва да си изкарвате прехраната и на някое място започвате да продавате застраховки. Там трябва да изпълните възложените ви задачи и вие успешно се справяте с тях. Започват да ви повишават и през цялото това време нещото идва, приближава се, приближава се, това великолено нещо, този успех, за който работите и се трудите.
Тогава, когато един ден се събудите на около 40 години, си казвате „О, боже, пристигнах! Аз съм там“. Но не се чувствате по-различно от начина, по който обикновено се чувствате. Дори сте малко разочаровани, защото се чувствате измамени. И то наистина е било измама. Ужасна измама. Накарали са ви да пропуснете всичко. Решили сте, че животът е аналогичен на едно пътешествие, имащо сериозна цел в своя край. И, че целият смисъл е да се стигне до този край, където е успехът или каквото и да е, може би раят след смъртта. Но се оказва, че през целия изминат път, сте пропуснали същността на въпроса. Случилото се е било нещо музикално и се е предполагало вие да пеете или да танцувате, докато музиката е свирила.
Източник: http://www.goodnet.org/articles/769
Be First to Comment