Лев Толстой цитати за поезията

Поезията е огън, който пламва в душата на човека. Този огън изаря, грее и свети.

Има хора, които чувствуват изгарянето, други – топлината, трети виждат само светлината му, четвърти и светлината не виждат. Болшинството – тълпата, – съдиите на поетите, не чувствуват изгарянето и топлината, а виждат само светлината. И всичките те мислят, че задачата на поезията е само да осветява. Хората, които мислят така, сами стават писатели и ходят с фенер, осветявайки живота. (На тях естествено им се струва, че светлината е най-нужна там, където има мрак и безредие.) 

Други разбират, че смисълът е в топлината и те стоплят изкуствено онова, което лесно се стопля (и едното и другото често правят и истинските поети, когато в тях не гори огън). Но истинският поет сам неволно и с болка гори и изгаря другите. И в това именно е цялата работа.

1870. Бележник