Ти ме питаш къде е смисъла на твоето съществуване – каза Нàви. – А защо питаш мен?
Всяко стръкче трева, всеки облак, всяка песъчинка могат да прошепнат смисъла на твоето съществуване.
Защото смисъла на човешкото съществуване принадлежи както на теб, така и на този охлюв, който пълзи в краката ти!
Стани трева!
Стани облак!
Стани камък!
Стани сипей!
Стани планинска река!
Никой освен теб не може да произнесе смисъла на твоето съществуване!
Продължи стремежите на естеството! Създай вселената! Проговори!
Не те карам да кажеш – това е планина, а това – небе!
А те карам да издишаш небето и планината така, както птиците издишват своите песни и както камъните издишват своето мълчание!
Не те карам да сричаш – това е човек, а това – вселена!
А те карам да излъчиш човековселената така, както звездите излъчват светлината си!
Изпълни ме със смисъла на твоето съществуване, та да повярвам, че съществувам и самият аз! – каза Нàви.
Не можеш да бъдеш научен.
Можеш да бъдеш научен единствено на това, как да се учиш сам.
Но ти казвам:
Не докосвай пространствата между думите,
за да има къде
да се движат звездите!
Защото думите не са празни звуци, а невидими нишки, които осъществяват порядъка на света!
И защото светът има само този смисъл, които можем да му дадем.
Чуй ме!
Не аз говоря, а природата говори чрез мен. И не ти ме слушаш, а природата в теб ме слуша!
Всичко в света – дори и най-нищожната от песъчинките – е част от смисъла на човешкото съществуване!
Вън от единството с природата няма човек, а получовек – жалко двуного, което се лута между противоречията на света!
И вън от човека няма вселена, а само полувселена – мъртва материя, безначална незавършеност, сляпа жажда за съвършенство!
Вселената е духовно състояние! – каза Нàви.
Вселената има толкова лица,
колкото са лицата
на хората!
Още ли ме питаш какъв е смисъла на твоето съществуване?
Та кой може да изрече смисъла на твоето съществуване, когато още не си се родил?
И кой може да ти каже какво е вселената, когато още не си я създал!
Но ако прозреш, че този охлюв, който пълзи в краката ти, е един от безброй многото образи на вселената, ти вече си произнесъл първите срички на пеленачето!
Be First to Comment