Хосе Ортега-и-Гасет, „Бунтът на масите“ (2)

Животът, който преди всичко е онова, което можем да бъдем – възможен живот, – също така е избор на това, което действително ще сме. 

Обстоятелството – възможностите – е онази част от нашия живот, която ни е дадена и наложена. Тя образува онова, което наричаме свят. Животът не избира своя свят, а да живееш означава да се намираш в определен и неотменим свят: в днешния. 

Нашият свят е измерението фаталност, което е съставна част от живота ни. Но тази жизнена фаталност не е като механичната. Ние не сме изстреляни над съществуването си като куршум на пушка, чиято траектория е абсолютно предопределена. Фаталността, която ни обгръща, когато дойдем на този свят – светът винаги е този, днешният, – е точно противоположното. Тя ни налага не една, а няколко траектории и с течение на времето ни задължава… да избираме. 

Колко странен е характерът на нашия живот! Да живееш означава да се чувстваш фатално заставен да упражняваш свободата да избираш какво ще представляваш в този свят. Нито за миг дейността ни по взимане на решения не спира. Дори и когато, отчаяни, се оставяме на произвола на съдбата, ние сме решили да не решаваме.Така че погрешно е да се мисли, че в живота „решават обстоятелствата“. Напротив: обстоятелствата са винаги новата дилема, пред която сме заставени да вземем решение. 

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

    FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

    Be First to Comment

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *