Жюл Ромен, „Живота единодушния“

Какво ли тъй променя булеварда?
Почти не е физически на хората вървежа –
не са това движения, а просто само ритми
и нямам нужда от очите си, за да ги видя.
Дори и въздуха, когото вдишвам,
има вкус психически.
А хората
приличат на идеите, които моят дух наслагва,
и нищо между мен и тях не е прекъснато;
и нищо не дели страната ми от техните страни,
пространството ни свързва, мислейки и то със нас.

Жюл Ромен, „Живота единодушния“

Свържете се лично с мен, Даниел Троев:

    FACEBOOK CHAT WITH DANIEL TROEV

    Be First to Comment

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *