Притча: Следвай течението

   
   „Един мъдър монах, когото познавам от години, бил на екскурзия със стар приятел някъде из австралийската пустош. В късен горещ следобед те пристигнали на приказен плаж. Въпреки че е против монашеските правила да се плува за удоволствие, моят приятел се почувствал толкова привлечен от лазурната вода, че се съблякъл и влязъл.
На младини, преди да стане монах, той бил добър плувец, но годините монашески живот си казали думата. Много скоро, докато шляпал из вълните, бил подхванат от силното течение, което започнало да го тегли навътре. (По-късно научил, че този плаж има много лоша слава.)
Отначало монахът се опитал да плува срещу течението, но скоро осъзнал, че не може да го пребори. Тук на помощ му дошло неговото обучение. Той се отпуснал и се предал на течението.
Изисква се огромна смелост, за да се отпуснеш в такава ситуация, виждайки как брегът все повече се отдалечава. Намирал се на стотици метри навътре в морето, когато течението затихнало. Едва тогава той заплувал към брега.
Монахът ми каза, че за да стигне до сушата, е трябвало да вложи всичките се запаси от енергия. Когато най-сетне излязъл от водата, бил напълно изтощен. Той беше убеден, че ако се е опитал да се бори с течението, то е щяло да го победи. Не само че отново е щял да бъде повлечен навътре, но би останал без сили, за да може да доплува обратно. Ако не се бе оставил на течението, той със сигурност щеше да се удави.
Подобни случки показват, че поговорката „Когато няма какво да се направи, не прави нищо“ не е просто абстрактна теория, а по-скоро мъдрост, която може да ви спаси живота. Когато течението е по-силно от вас, това е моментът да му се оставите. А когато сте в състояние да действате ефективно, това е моментът да положите усилия.“

Аджан Брам, „Отвори сърцето си“