Сидхарта каза: — Винаги съм имал такива мисли и прозрения. Понякога за ден или за час чувствах знанието в себе си така, както се чувства биенето на сърцето. Това бяха най-различни мисли, но ми е трудно да ги изрека. О, мой Говинда, ето една от мислите, които открих: мъдростта е несподелима. Мъдростта, която мъдрецът се опитва да сподели, звучи винаги като лудост.
— Шегуваш ли се? — попита Говинда.
— Не се шегувам. Казвам каквото съм открил. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се ръководи от нея, могат да се извършат чудеса с нея, но тя не може да се изкаже и да се предаде другиму. В това се съмнявах още като юноша и това ме накара да избягам от учителите. Стигнах и до една друга идея, Говинда, която ти пак може би ще приемеш за шега или за лудост, но която при все това е най-добрата ми мисъл. А тя е, че обратното на всяка истина също е толкова вярно, колкото самата истина. Ще го поясня. Истината може да бъде облечена в думи и чрез тях да бъде споделена с някого, но само когато е едностранна.
Be First to Comment